Сегашните зрелостници на 18-19 години се оказват неподготвени за живота, защото нямат никаква политическа, икономическа, социална и трудова култура, отбеляза доц. Георги Якимов от селекция "История" към СУБ, предаде БТА.
По думите му бягството на младите хора от обществения и политическия живот се дължи на незнание.

Доц. Якимов посочи, че предметът "Гражданско образование" присъства в учебните планове на много европейски страни, а в миналото е било традиция да се изучава и у нас.
От Съюза на учените в България изразиха надежда, че Министерството на образованието, младежта и науката ще въведе задължителното гражданско образование в учебните програми, дори и един час седмично.

Наскоро учените филолози настояха българският език и литературата да бъдат отделени като самостоятелни предмети.
"По този начин ще се обърне повече внимание не само на теоретичното знание, но и на придобиването на умения за правилната употреба на книжовния език, коментира преди дни проф. Боян Вълчев, председател на секция "Филологически науки" в Съюза на учените. Според него в момента българският език бил закачен механично към литературата, не се правят упражнения и затова ставаме все по-неграмотни. Възрастни хора с висше образование и добра професия допускали много грешки при писане.

В момента в училище децата имат общ предмет и оценка по български език и литература (БЕЛ). В самия предмет обаче има разпределение на броя часове по български и литература.

Учените не приемат и сегашната организация, изпитни задачи и оценяване на матурата по български език и литература тъй като не отговаряли на никакви общоприети стандарти. Не било нормално на матурата да можеш да изкараш тройка с 23 от общо 100 точки. Нямало го никъде в Европа. Оценките от 3 до 6 трябвало да бъдат разположени между 70 и 100 точки.

От съюза на учените са песимисти за резултатите от предстоящите матури, защото в гимназиалния курс имало недостатъчно теоретични занимания. Освен това, те не се водели редовно.