Това твърдят норвежки метеоролози, цитирани от АФП и БТА.

Тази теория противоречи на досегашната хипотеза, че огненото небе е предизвикано от праха на индонезийския вулкан Кракатоа през 1884 г. Норвежкият художник (1863-1944) е разказвал, че веднъж, докато се разхождал, небето станало "кървавочервено" и той "се разтреперил от страх" пред "пламтящите облаци".

Според учените от университета на Осло, хипотезата за вулкана, развита през 2004 г. от американски астрономи, е оборима, защото подобен спектакъл би трябвало редовно да е наблюдаван след гигантското изригване през 1883 г. За Мунк обаче, който рисува първия си "Вик" през 1892 г., това видение е уникално преживяване. Освен това частиците от Кракатоа би трябвало да създадат по-скоро мъгла, отколкото вълните в небето на Мунк. Затова, според метеоролозите, е по-вероятно видението му да е било "седефени облаци".

Тези облаци се образуват през зимата на 20-30 км разстояние от земната повърхност. Необходимите условия са необичайни - много ниски температури, около минус 80 до минус 85 градуса Целзий и около минус 60 градуса в стратосферата. Задължителна е и определена влажност. Тогава се образуват много малки ледени кристали, които отразяват светлината от залязващото слънце. Интензивните цветове образуват вълни, които се виждат известно време след здрачаване. Облаците от тропосферата са по-ниски и се виждат преди здрачаване.

За първи път тези облаци са описани през 70-те години на 19-и век. Явлението е много рядко. Подобно явление е наблюдавано в Осло на 22 декември 2014 г. и още се говори за него.