През 2016 и 2017 г. се наблюдава цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. Регионът с най-силна икономика за страната в момента продължава да е столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели.

Това сочи изследването "Регионални профили: показатели за развитие", изготвено и представено от екипа на Института за пазарна икономика и неговите партньори.

На пресконференция икономистите очертаха като характерни за всички области, лидери по икономическо развитие, високият приток на инвестиции, който води до създаването на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот.

Обратното - в дъното на класацията по икономическо развитие, се нареждат областите - Пазарджик, Сливен, Видин, Силистра и Кърджали, като общото по между им е липсата на частни инвестиции в тях.

Анализаторите отчитат нов епизод на раздалечаване на областите от 2014 г. насам обусловен от икономическия растеж от гледна точка на тяхното благосъстояние. Въпреки този процес на "разпръскване" на областите, разликата в благосъстоянието на най-богатата област - столицата, и най-бедната, Сливен, през последните години се колебае около 4,5 пъти, посочи Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.

През 2016 г. икономическият растеж достига 3,9 на сто, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4 процентен ръст. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души.

Коефициентът на заетост при хората между 15 и 64 г. е на рекордно високо ниво - 68,5 на сто.

Ръстът на икономиката и стабилното покачване на заплатите, което в много области означава и по-високи доходи на домакинствата, имат своето отражение и върху условията на живот. Макар и да остава страната в ЕС с най-висок дял от населението, живеещо с материални лишения, България отчита подобрение на този показател през 2016 г. Ако през 2014 г. около 34 на сто от населението живеят с материални лишения, то през 2015 г. този дял е 32 на сто.

Въпреки това по отношение на относителната бедност - дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, делът на бедните остава относително стабилен в тесния интервал между 21 и 23 на сто през последните години.

През третото тримесечие броят на наетите в Южна България е 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70 на сто от общо създадените нови работни места в страната са в София, София - област, и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличението е доста по-скромно - едва 27 хил. души, което е под ръста само на Пловдив, считан за най-бързо развиваща се. В София притока на чужди инвестиции и разходите за дълготрайни материални активи /ДМА/ са близо два пъти повече от средните за страната, докато има няколко области, в които са по-малко и от половината /Кърджали, Кюстендил, Перник, Сливен, Хасково/.

Традиционно местната данъчна тежест е по-висока в областите с относително силна икономика - София, Варна, Бургас, и е ниска в слабо развитите области като Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра, отчетоха от ИПИ. Все по-лошата демографска картина в страната поставя естествен ограничител пред потенциала за растеж на българската икономика.

Реалният растеж не успява да надхвърли 4 на сто на годишна база от 2 години и половина, а според скорошни анализи на ЕК и МВФ, в които е включена и България, икономиката или вече работи на нивото на потенциала си, или е близо до него.