Целта е да се осигурят пари, необходими на Българския революционен централен комитет (БРЦК) за закупуване на оръжие за предстоящо въстание.

Кой е Димитър Общи?

Димитър Николич Косовац, т.е. Косовски, известен като Общия (Общи), е роден около 1835 г. в малкото градче Дяково, Македония.

Едва 12-годишен отива в Сърбия, където остава 8 години. След това се включва в национално-освободителните борби. Първо Димитър Общи става доброволец в Първата българска легия в Белград (1862), където се запознава с Васил Левски. След разтурянето на легията отива във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, а след това става доброволец в отряда на италианския революционер Джузепе Гарибалди (1866).

Димитър Общи участва и в Критското въстание, като получава гръцки паспорт. След въстанието моли Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ.

През 1871 година Димитър Общи пристига в България, като е определен за помощник на Васил Левски. По настояването на Ловешкия революционен комитет му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.

Обирът

В книгата си "Миналото" Стоян Заимов пише, че решението да се нападне турската хазна е било взето от Ловешкия окръжен комитет на тайната революционна организация през август 1872 г. в дома на поп Лукан. Предложението е на Димитър Общи и на тетевенския чорбаджия и член на тайния комитет Хаджи Станьо.

Самият Левски е категорично против грабежа, тъй като идеята е "ненавременна".
Обирът е извършен въпреки забраната на Апостола. В четата, водена от Димитър Общи, влизат още 16 души.

Турската пощенска кола, пътуваща от Орхание (днешен Ботевград - бел.ред) за София със събраните пари от данъци, е теглена от биволи и се охранява от няколко заптиета. В прохода Арабаконак тя е нападната и са взети около 125 000 гроша.

Предателствата

В хода на разследването османските власти успяват да арестуват всички участници в обира и да нанесат тежък удар върху комитетските организации в Ловешко, Плевенско, Тетевенско, Орханийско и Софийско. Разследването се води лично от софийския окръжен управител Мазхар паша, който по спешност пристига в Орхание. Един от задържаните участници в обира издава Димитър Общи.

Разбрал за предателството, Общия, който през това време се крие в Тетевен, тръгва към Румъния, преоблечен в женски дрехи. На 24 октомври 1872 година по пътя за Плевен обаче той е арестуван в един хан и конвоиран до София.

При разпитите Димитър Общи издава целите комитети в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч и започват масови арести.

"В софийския конак Димитър Общи извършва най-масовото предателство, на което е способен. Там …без да се даде да го мъчатъ, обадилъ имъ, че ще казва сичко кое знае. Този Димитъръ оказалъ на много лица, казвалъ, че имали големи планове, чи тiя пари бьiли обрали с целъ да купуватъ …оръжие…” пише съпругата на Сава Филаретов - Йорданка Филаретова, на Найден Геров през ноември с.г.

Направените разкрития при разпитите на задържаните довеждат до провал в революционната организация в Северна България и допринасят за залавянето на Васил Левски на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче.

Димитър Общи е осъден на смърт, а 62-ма български революционери са заточени в Мала Азия. На 19 декември 1872 г. присъдата на Общи е утвърдена от султана, но изпълнението й е забавено заради залавянето на Левски.

Съдът прави няколко очни ставки между него и Общи, на които Димитър потвърждава самоличността на Апостола. След като прави тази последна "услуга" на турските власти, Димитър Общи е обесен на 16 януари 1873 г. в София.