С такова заключение излeзе официално Инспекторатът на ВСС (ИВСС), който е направил проверка на съдебния процес. В съобщението не се споменават имената на потърпевшите, но от фактите става ясно, че става дума за Марина и Веско Анчови, които преди почти две десетиления са нападнати от 7 души в дома им в софийското село Чепинци. Двамата са вързани и жестоко малтретирани, а двете им дъщери - на 11 и 16 години, изнасилени пред очите им. След това бандата изчезва с над 90 000 лв. от спестяванията им.

Чак на 18 април 2016 г. Върховният касационен съд (ВКС) излезе с окончателна присъда - по 10 г. лишаване от свобода. В затвора обаче влязоха само двама от от тях - 46-годишният Борис Маринов и 44-годишният Димчо Димов-Полицая.
Останалите осъдени - Петър Стоянов, на 39 г., Цветко Ненов, на 42 г., Димитър Николов-Бомбата, на 48 г., и Божидар Методиев, на 52 г., са обявени за издирване.

Последният, който е изнасилил момичетата - рецидивистът Ивайло Рангелов-Джинката, пък беше застрелян още на 11 май 2005 г. в жк “Люлин”.

След края на съдебната сага семейството подава заявления в ИВСС и те стават част от 79-те жалби от граждани за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, приети за основателни само за периода 1 юли – 30 септември 2017 г.

Както изисква процедурата в такива случаи, констативните протоколи са изпратени на Министерството на правосъдието, което сключва споразумения за бавно правораздаване. В. "24 часа" съобщи, че Анчови и двете им дъщери вече са се договорили за по 10 000 лева обезщетение.

Проверката е установила, че множество нарушения са проточили делото над 18 г.
В досъдебното производство, продължило 5 години и 9 месеца, са се сменили шестима следователи и шестима наблюдаващи прокурори. Шест пъти последните са връщали делото на разследващите, като в по-голямата си част постановленията не са били добре мотивирани и без точни указания към разследващите.

Въпреки че още през март 2001 г. са съществували достатъчно данни, че към момента на извършване на престъплението единият от седемте обвиняеми е служител на МВР (Димо Полицая - б.р.) с полицейски правомощия, той не е съден от военен съд, каквито са тогава изискванията. Едва на 15 септември 2006 г. СГС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Софийска военно-окръжна прокуратура по компетентност. Тези пропуски са забавили делото с близо 5 години и 6 месеца, защото производството е започнало отначало, подчертават от ИВСС.

Многократно причина за проточването на процеса е неявяване на подсъдимите или техните защитници, като съдът не предприел своевременно необходимите действия за дисциплинирането им, нито е изисквал доказателства за установяване на причините за неявяване. Единият от подсъдимите например изтъквал ред причини - бил задържан в следствен арест по друго дело, бил катастрофирал във Великобритания, бил под домашен арест по друго дело и „не посмял да напусне дома си и да се яви”.

Освен това постановената от Софийския военен съд оправдателна присъда три пъти е била потвърждавана от Военно-апелативния съд и два пъти отменяна от ВКС, а делото два пъти е връщано от ВКС на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда. Това е забавило приключването му с 2 години и 6 месеца.

Заявления за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок са подали и двама от общо шестимата осъдени. ВКС е намалил наполовина наказанията като полагаща се компенсация за неразумно дълго продължилия процес, както предвижда и каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека – по 10 години лишаване от свобода вместо максималния размер от 20 г.