На въпрос “Успяха ли протестите да променят нещо в България?” 62% от анкетираните отговарят отрицателно, а 23% - положително.
Проучването е на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено е в периода 19-25 април.

Снимки от протестите

Няма нужда да се чака края на предизборната кампания, за да се твърди, че има сигурни участници в бъдещия парламент, както и други формации, които имат шансове, коментира пред "Фокус" директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова.
Тя обясни, че има и партии без шансове, които гръмко обявяват колко точно народни представители ще вкарат в парламента.
Според нея подобни лъжи отдавна не впечатляват никого - нито екзалтират, нито възмущават.

„От половин година насам наблюдаваме устойчиви дялове на основните партии, които с висока вероятност попадат в новия парламент. Те неизменно запазват местата си в зависимост от електоралната си тежест. В този смисъл е малко вероятно да настъпи някакво революционно разместване или пък излизане от четворката”, каза Йорданова.

Йорданова добави, че важното е какви управленски конфигурации са възможни и какви коалиционни формули на управление биха били приемливи и легитимни в масовите представи на хората.

Лансираните досега хипотетични възможности не били еднозначно приемливи, а някои ще доведат и до обществено напрежение.
"Това не пречи да се кроят всякакви планове за управление, някои от които изумяват обикновените избиратели не по-малко от събитията от последните седмици", коментира още Йорданова.

По думите й, заради бъдещето на страната, е важно следващото управление да бъде стабилно, да има изначално гарантиран „живот”, да се окаже от самото начало легитимно и обществено приемливо.
Събитията от последните дни обаче не работели в полза на подобен сценарий.

Вчера президентът Росен Плевнелиев очерта краен вариант при "трайна дестабилизация" след изборите: програмно правителство, поне за една година.


Проучването на НЦИОМ (в %)
ГЕРБ - 23,6,
БСП - 17,7,
ДПС - 6,0,
"Атака" - 4,9,
Движение "България на гражданите" - 3,0.