Те са открити в правоъгълна ниша под изображение на Св. Богородица, съобщиха от музея.

Надпис на гръцки език осведомява, че това са "Мощи свети на Св. Дионисий, Св. Панталеймон, Св. Параскева и Св. Харалампий. Манастир Косиница".

Мощехранителницата е изработена от сребро и злато с висока проба. Завършена е от йеромонаха Серафим на 25 март 1821 г., както добре личи от отлично съхранения надпис отново на гръцки език.

Манастирът "Св. Богородица Косиница" се намира и днес край град Драма /Гърция/. Основан е през Средните векове сред българска етническа общност и затова има българско име.

Гърците, водени от своя патриотизъм, са го прекръстили на "Ейкосифиница" /двадесетте палми/ и настояват, че винаги се е казвал така.

Както личи не само от тази мощехранителница, но и от други документи, манастирът винаги се е наричал Косиница.

През 1917 г. български разузнавачи, начело с Богдан Филов, прибират в София част от църковната утвар на манастира, включително и тази мощехранителница. Всичко това е засекретено в специален фонд, тъй като съгласно Ньойския договор трябвало да го върнем на Кралство Гърция.

Разсекретяването им се извършва през 1992 г. от Божидар Димитров, съгласно договор с Гърция от 1964 г., когато всичко това става наша законна собственост, пише в съобщението.

Мощите ще бъдат изложени за поклонение в Националния исторически музей - в централната зала на националната съкровищница.