Софийският градски съд (СГС) обяви КТБ в несъстоятелност и определи начална дата на неплатежоспособността на банката 6 ноември 2014 г.  - датата на отнемането на лиценза на банката.

Временните синдици в КТБ, а впоследствие и постоянните, ще оспорят пред съда всички сделки, които увреждат масата на несъстоятелността или привилегироват някои кредитори за сметка на други, категоричен е финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от БНР.

"...Така че откраднатото от КТБ да бъде върнато там и кредиторите на банката - всички вложители, които не са удовлетворени от имуществото в КТБ, в това число и най-големият кредитор - Фондът за гарантиране на влоговете, да бъдат равнопоставени и еднакво удовлетворени", коментира министърът.

Горанов обеща, че една от първите сделки, която ще бъде атакувана в съда, е цесията на министъра на културата Вежди Рашидов. Неговите депозити в КТБ са за над 2 млн. лв.

"Няма значение чие име седи в договорните отношения, без значение дали това е Вежди Рашидов, дали е на някой друг повече или по-малко известен гражданин, който е имал лошата участ да стане кредитор на КТБ", каза Горанов.

Той посочи, че цесията на министъра на културата Вежди Рашидов е законна.

„Но, ако в резултат на нея се нарушава предимството и той се явява привилегирован кредитор на КТБ, ще положим всички усилия и ще ви поканим след няколко дни в КТБ, това ще е от първите атакувани пред българския съд сделки", допълни Горанов, цитиран от "Фокус".

По-рано днес в социалните медии се появи информация, че част от цесиите на Вежди Рашидов са с енергийния бизнесмен Богомил Манчев, който е свързан с проваления проект АЕЦ "Белене".

Синдиците в банката вече обявиха, че ще атакуват пред съда направените цесии, коита са за 800 млн. лв. Сделките обаче ще бъдат обжалвани всяка поотделно. Правният проблем е дали тези цесии са законни между датите 20 юни, когато банката бе поставена под надзор, и 6 ноември, когато бе отнет лицензът й.

Веднага след затварянето на КТБ бяха извършени множество цесии (прихващания). Обикновено това се извършва от негарантирани вложители, които имат влогове над 196 000 лева, които са гарантирани, и които се продават обикновено на фирми, които пък от своя страна имат кредити в КТБ с цел след това да бъде извършено прихващане.

Това означава, че въпросните кредитополучатели няма да погасят реално с пари кредитите си. Техните пари няма да влязат в масата на състоятелността и по този начин ще се ощети както Фонда за гарантиране на влоговете, така и останалите негарантирани вложители, коментира преди време Менда Стоянова.

АНКЕТА: Ще опазят ли синдиците имуществото на КТБ?