Областите щели да бъдат 16 или 20 вместо сегашните 28 - и на географски грамотния човек са достатъчни 16 секунди, за да си представи какво колосално чертане и пречертаване предстои.

Новината не е официално потвърдена, до момента е само репортерска находка.

Благодатна почва за тревоги

Щом обаче веднъж се е чуло за пречертаване, догадките и слуховете няма да стихнат скоро. Административно-териториалните въпроси са особено способни да подклаждат безпокойства, спомени, кавги и идеи. И не само в България.

Политици, експерти, общинари, активисти на всевъзможни организации са готови да пламнат:

• Какви са тия области, кой ги измисли? Питал ли ни е някой? (Въпросът в заглавието е чисто хипотетичен*. Ала представяте ли си какво чудо се започва, ако той застане реално и официално?)
• Тристепенното деление беше много по-добро?
• Помниш ли как прецакаха Чочоолу и с него цял окръг?
• Нима Дупница е заслужила да бъде в чужда област и то в Кюстендилска на всичкото отгоре!?
• Щом е възможен Брекзит, значи ще има независима Калифорния!
• Прекалено много са общините у нас, това го правят, за да хранят много началници.
• София всичко изсмуква, нали министрите живеят там....

И още милион въпроси, подозрения и категорични изводи. Това изобилие е объркващо, то обаче улеснява политиците, които са се заловили да чертаят.

Идеално административно-териториално деление няма и никога няма да има. То е практически невъзможно, то е задача без решение и в това прилича на избирателните системи. И в двата случая - дори след най-изпипания реформаторски компромис, ще останат маса недоволни.

А умелият политик: (1) забелязва и използва недоволните, (2) ловко ги изхвърля, след като вече не са му потребни.

Преди всичко политика

Обясняват необходимостта от нова териториална реформа с предстоящите схеми на финансиране от фондовете на Европейския съюз.

Не е изключено зад идеята действително да стои икономическа логика. (Без да забравяме, че у нас, щом се разпределят пари, логиката трудно може да е "чиста", а реалният обществен интерес рядко има последната дума.)

Веднъж вече европейски изисквания доведоха до разчертаване на България - с въведените през 2000 година 6 района на планиране, които обаче не промениха границите на областите.

Но не пари, а политически съображения са непосредствен мотив за всяка административно-териториална реформа. Това също важи не само за България и Балканите.

Такава реформа неизбежно е фронтова линия в една "пулсираща" война, т. е. война, която никога няма да свърши. От едната страна в нея е държавната власт, армията на Центъра и неговата бронирана бюрокрация, от другата се сражават отрядите на самоуправлението, опълченците на децентрализацията.

Погледнато по-отблизо ключовата дума е "контрол". Именно тя обяснява например сложната, но и доста комична съдба на областните управители в България. 15-ина от тези "териториални министри" смени през зимата служебното правителство на проф. Огнян Герджиков. Сетне, без да губи и ден, кабинетът "Борисов 3" смени сменените.

"Контрол" е ключовата дума. Ако бъде прокарано ново териториално деление, същественият въпрос е с какво то ще усили контрола на ГЕРБ върху страната, евентуално с какво ще помогне на ГЕРБ в местните избори през 2019 година.

Към днешния момент тези тънкости не са ясни.

30 години по-късно

Ако броят на областите в България бъде съкратен в близките месеци, ще се окажат блестящо отбелязани 30 години от една шокова териториална реформа.

През лятото на 1987 г. с решение, колкото подготвяно и разяснявано, толкова и внезапно, страната осъмна разчертана на 9 области, твърде произволно определени. 28-те окръга бяха премахнати, поне на книга **.

Самият рязко намален брой основни териториални единици говореше за юруш към централизъм.

По едно красноречиво съвпадение и преди се е случвало България да се състои едва от 7 области, също при авторитарно управление. Това става след преврата от 19 май 1934 година, въвел между другото и назначаеми кметове (като ще е контрол, да е контрол).

Защо беше промяната от 1987-а, при това смесена с мъглявите "селищни системи", измислени 10 години по-рано и съжителстващи с официалното териториално деление?

От отговора ни отклоняваха и официалната версия и "домашната", която светкавично се разпръсна от уста на уста и се разказва убедено до ден-днешен.

Подарък?

Официално деветте области трябваше "научно" да допринесат за развитието и благосъстоянието. От 99 дерета вода докарваха в полза на това твърдение.

Неофициално - Тодор Живков е "подарил" области на приближените си. Значи, щом Разград е областен център, то е жест към Пенчо Кубадински, роден в Лозница, на 20 км от града. За Милко Балев пък е Ловешка област, в която подчинено положение се падаше на... старата столица Велико Търново.

Причината беше по-проста, макар и не толкова интересна. С бързото развитие на икономиката към края на 70-те години бързо набираха позиции и самочувствие местни лидери, които мнителният Живков винаги е държал под око.

Покрай Горбачовата перестройки, започва да се шири и свободомислие, заедно с "опасна русификация" на интелигенцията (израз на висш партиен служител от онова време).

И съвсем малко време остава до комитета за защита на Русе, до непозволените шествия - и до премахването на пролетните празнични манифестации (за всеки случай, да не се струпват мнозина на едно място).

Ударът с 9-те области е просто "раздрусване на кошницата". Нека нейните обитатели знаят кой е шефът, нека си завиждат и се дъвчат помежду си, но да не си и помислят за мястото на Първия, както май си беше позволил онзи от Враца**.

Недоволството и животът

На присмех и недоволство се натъкна онази реформа. А "привилегированите" разградчани, без да виновни, трябваше да преглътнат лафа, приписван на Радой Ралин: "Доживяхме турското село Разград да управлява европейския град Русе".

Но не мълвата, не вицовете и не недоволството са онова, заради което си струва събитията отпреди 30 години да бъдат припомняни и повтаряни отново и отново.

Наложената от Живков териториална реформа се сблъска челно с живота, с установеното ниво на развитие и стабилност на икономиката и всекидневието. В практиката тя остана формална и частична.

Повечето структури в администрацията и икономиката негласно си продължаваха "по окръзи", както си бяха от десетилетия, а някои дори отпреди войната.

ХЕИ, градоустройствени служби, инспекторати в образованието и т.н. пак работеха "окръжно", само дето в работата щяха да им пречат измислени областни началства.

Жилав отпечатък от онова време е забавното съкращение РДВР - Регионална дирекция на вътрешните работи. Официално в България никога не е имало териториална единица "регион". Така взеха да наричат окръзите, същите уж премахнати окръзи, които упорито не искаха да се махат.

* * *
Ако имат доводи, ясно виждане и кураж, нека днешните управляващи пак разчертаят страната. Може и да е за добро. Но нека не вървят с рогата напред против онова, което животът вече е разчертал и уточнил.

Териториалната реформа - за разлика от много други, е толкова по-добра, колкото по-малко реформира.

- - -
* Десетина години Ямбол, както и неговият "голям брат" и съперник Сливен се намираха в... Бургаска област.

** Това деление разумно отмени правителството на Иван Костов в началото на 1999 г., като общо взето възстанови окръзите, но като облости. Същевременно обаче то запази поста областен управител, някой централно назначаван, значи също контролиран от столицата.

*** Иван Абаджиев, изпаднал в немилост през 1974 г. поради подозрение, че има амбиции да се издигне до върха на властта в комунистическата партия, следователно и в държавата.