В Западна Европа, обаче, тя е била приемана по-различно - като космополит и визионер с каузата й да рекламира родината навън.

Не са един и два емблематичните й проекти, сред тя е и Националния дворец на културата, чийто ремонт преди председателството днес скандализира политици и общественост.

Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава. Около самото строителство на НДК не е имало един и два проблема. Една от версиите е, че строителството на Конгресно-конферентен център в София е започнало по внушение от ЦК на КПСС.  Людмила Живкова се намесва с искането си за промяна предназначението на сградата от конгресно-конферентен център в дворец на културата в един вече напреднал етап на проектиране и строителство. Това води до много напрежение както между нея и някои членове на ЦК на БКП, така също и с ръководството на КПСС.

Впоследствие се стига до компромисен вариант – съчетаване на двете дейности, но напрежението остава. Идеята за грандиозните празненства с много гости от чужбина, с които да се отбележи 1300-годишнината от създаването на българската държава и да се издигне международният авторитет на България, най-вероятно е бил на Людмила Живкова. Нужна е била представителна сграда, с каквато София тогава не разполага. Единствено подходящ за целта се оказва новостроящият се Конгресно-конферентен център и Живкова успява да наложи своята воля за частична промяна в предназначението му.

Покойният вече Григор Стоичков, който бе дясна ръка на Тодор Живков, бе на мнение, че Людмила е била умна, съобразителна и действена. Той с гордост разказваше за големите строителни обекти, които е ръководил - един от които е построяването на НДК.

„Ако не беше желязна дисциплината, не можеше да се изгради НДК и нямаше събота, нямаше неделя. Построихме го за година и нещо, там лягах, там ставах. Имах абсолютните правомощия за построяването на НДК“, заявяваше приживе Григор Стоичков.

Първоначално щабът на строителството е бил ръководен от Георги Йорданов. Според Стоичков преди да поеме обекта, щабът е бил една говорилня. Тогава Георги Йорданов отива при Тодор Живков и го съветва, че обектът трябва да бъде поет от Григор Стоичков. НДК е построен в срок.

Преди приключването на обекта, според Стоичков, Людмила Живкова заедно с Георги Йорданов, е инспектирала на място. До последния си час тя не е жалила силите си да популяризира българската култура. Програмата й заради подготовката на честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава е била изключително натоварена. Още от 1980-а тя провежда десетки срещи - в страната и извън нея.

Нейната цел е била категорична - светът да научи за 1300-годишнината на България чрез вернисажи, концерти, симпозиуми. През януари на 81-ва посещава СССР, Германия, Индия, Мексико. С федералния министър на външните работи на Австрия Вилибранд Пар подписа план за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието между двете страни. В него са предвидени серия от събития, посветени на 1300-годишнината. През февруари заминава за Делхи, където открива изложбата "Тракийското изкуство по българските земи". Веднага след това лети за Мексико, да представи експозицията "Средновековна България - изкуство и цивилизация". През следващите месеци се включва в различни изяви в България.

Живкова не успява да вземе участие в самото честване на 1300 години от българската държава, вестта за смъртта й е съобщена по обяд на 21 юли 1981 г. Тя е изненада и незабавно ражда слухове за нещо тайнствено и страшно.

Пет дни по-късно Людмила Живкова е щяла да навърши 39 години. Да умре човек на тази възраст винаги изглежда неестествено, а тя бе между първите десет държавни ръководители. Влиянието й бързо расте. Само за една петилетка Живкова става последователно депутат, член на правителството, получава орден и звание „заслужил” и през 1979 г. влиза във всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП.

Тодор Живков приема изключително тежко смъртта на дъщеря си.