Буруджиева: Политиците трябваше да решат за конвенцията

Няма нормална страна, в която има върховенство на закона и в която да не се осъжда насилието, твърди политологът Татяна Буруджиева.

11:30 | 9 февруари 2018 374 861 Facebook

Татяна Буруджиева е завършила социология. Доктор е на науките и доцент. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1999 г. ръководи Научно-изследователска лаборатория за изследване на политическото поведение към Философския факултет на Алма Матер.

- Г-жо Буруджиева, защо дебатът около Истанбулската конвенция раздели така обществото. Защо се стигна да крайни мнения „за“ и „против“?

- Това е грешка на политиците. Тук ще кажа, че това е един от малкото пъти, в който ще съм съгласна с президента Плевнелиев, че ратификацията на Истанбулската конвенция трябваше да е политическо решение. Този дебат тече в Европа от години. И българските партии, които са час от европейските си семейства, не говорят само сега по темата. Те са участвали в редица разисквания и в този смисъл ми е учудваща позицията на БСП, която партията изразява в момента. Просто политиците отстъпиха от ролята си и прехвърлиха топката, ако мога така да се изразя, на обществото. И така се стигна до едно широко говорене, което в голямата си цялост изби в крайности и детайли, а не се фокусира върху проблема, който иска да реши Истанбулската конвенция – домашното насилие. Измести се фокусът и така ставаме свидетели на едно противопоставяне.

- Неточният превод на определени термини ли стресна обществото?

- Вижте, аз съм социолог и относно термините ще кажа така – те са ясно регламентирани в науката. Още от 60-те години има въведени понятия за социалната роля, които са обяснени. Ако някой иска да се запознае с тях, да разбере смисъла и значението им, нека си направи труда да прочете. Пак се връщам на това, че политиците избягаха от темата. Те някак си странят. Това, респективно, е причината да се появят трактовки в обществото, които да го разделят. Непознаването на материята, фактът, че не се обясниха нормално нещата, доведе до това, че в обществото се насади страх. Когато станем свидетели на подобно нещо, мненията „за“ и „против“ вече стават крайни. Това е проблемът у нас. Иначе за мен няма съмнение, че конвенцията ще се ратифицира. Това ще е нормалното поведение на страна, която е част от Европейския съюз.

- Станахме свидетели на това, че президентът Румен Радев и Българската православна църка заеха позиция, която още повече се явява разделителна линия. Как гледате на това?

- От страна на църквата трябва да приемем позицията им за нормална, но и тук искам да поясня нещо. Всеки човек има право да приеме определена вяра. Да изповядва религия, която му допада. Но никъде в християнството не се толерира насилието. Било то домашно или друго. Църквата следва своите строги канони. Това надали учудва някого. Истанбулската конвенция пази хората, жертви на домашно насилие. Това е смисълът й. Радев изрази опасенията и страховете на хората. Той посочи на политиците къде е проблемът. Радев ясно показа на политиците, че те, вече сформирали едно обществено мнение, което е разделено, трябва сериозно да дебатират и да си свършат работата.

- Имаме контра теза, че и сега има закони, които пазят жените?

- Няма нормална страна, в която има върховенство на закона, в която да не се осъжда насилието. Въпросът е в ефикасността на прилагането на закона. Защо се ратифицират международни конвенции. Защото това е още една превантивна мярка срещу нещо, в случая говорим за насилието над жени. Когато една страна ратифицира една конвенция, тя се съгласява с позицията на една световна общност, която мисли еднакво по даден въпрос. Когато в една държавата даден закон не работи добре, а имаме и разписана конвенция, именно международният документ може да накара държавата да работи по-добре. Когато даден проблем като домашното насилие не е бил обект на държавна политика в последните 30 години, примерно, ето сега се появява един международен документ, който кара политиците и обществото да дебатират. България е зона на трафик на хора. Това се знае. Това е проблем. Много жени се въвличат в трафик с цел проституция. Много жени страдат от домашно насилие. Много жени имат нужда от закрила. Ето тук е мястото на Истанбулската конвенция. В последно време ставаме свидетели и на това как деца стават насилници. Тревожно е. Това при тях би могло да се обясни и като модел на подражание. Насилието вкъщи поражда насилие на улицата. И тук идва ролята на държавата. А Истанбулската конвенция прави така, че държавата да обърне внимание на домашното насилие и да защити потърпевшите.

ИЗБРАНО