Това каза пред Дир.бг адвокат Анели Чобанова, която е автор на няколко сигнала, във връзка с исканата промяна.

„Най-голямата млекопреработвателна компания в България – „ОМК” АД, с подкрепата на още две фирми, е внесла предложение в Института по стандартизация за промяната на БДС 12:2010 „Българско кисело мляко”, с цел да легитимира своето нарушение, и то със задна дата, пише адв. Чобанова в сигналите.

Предложението е подкрепено с мотива, че стандартът не съответствал на националното и европейското законодателство./?/ Вместо да отговори, че стандартът е в съответствие с тези законодателства, Институтът по стандартизация напълно безкритично открива процедура по предложението.

Какво казва Законът за националната стандартизация: Той не позволява стандартите да се променят, въз основата на търговски, или частни интереси, какъвто е този случай. Предложението не защитава интереса на българския потребител, а на голяма фирма с гръцко управление и капитал.

Не е маловажно да се припомни, че българският стандарт за кисело мляко е обвързан и със защитено географско наименование в патентното ведомство. Ползватели на защитеното означение са 19 субекта. Други два чакат регистрация. Евентуалната промяна в стандартизацията неминуемо ще засегне придобитото от тези субекти право върху интелектуалната собственост. И по-страшното – ще обезличи изцяло географското означение „Българско кисело мляко”. Замислете се дали именно в това не се състои идеята на гръцките предложители на промяната, по търговски, икономически, или други корпоративни съображения, като да речем гръцкото кисело мляко и европейския йогурт?!

Адвокат Чобанова пита реторично: Ако отпадне необходимостта от национална стандартизация, то тогава защо изобщо трябва да съществуват Българският институт по стандартизация и Агенцията по безопасност на храните?!

Искането от страна на „Обединена млечна компания” – Пловдив, „Димитър Маджаров – 2” ЕООД и „Полидей – 2” ООД за изменение на стандарт БДС 12:2010 „Българско кисело мляко”, в част опаковки, е прикрит опит за нещо много по-сериозно, а държавата няма да може да упражнява контрол върху опаковките и хранителния продукт, който си взаимодейства с опаковката, нито изобщо ще остане какво да се контролира, в случай, че се допусне българското кисело мляко да бъде опаковано в каквито и да било материали.

Целта на предложителя е строго индивидуално търговско-икономическа, тъй като опаковките от полипропилен са доказано по-евтини от полистиреновите такива, а когато се допусне и опаковане на хранителния продукт в по-големи опаковки от по 10, 15 или 20 кг., то тогава икономията от материал за опаковка става още по-сериозна за съответния търговец. Що се касае до опитите, това да се изкара нещо като синхронизация на националното ни законодателство с общностното такова, то посоченият Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните е изцяло неотносим, тъй като се отнася до съдържание на болестотворни бактерии (стафилококи, Салмонела, Ешерихия-коли и др.подобни, но не и Лактобациликус булгарикус и Стрептококус термопилус). При това положение сега предстои да разберем ще бъде ли предпочетен частния интерес пред държавния?!

Ще позволим ли да бъдем на „командно управление” отвън?!”, каза още пред Дир.бг адв. Чобанова.