В него се предлага тя да се договаря между работодатели и синдикати по три опорни точки, съобщи социалният министър Бисер Петков по време на заседанието на парламентарната комисия по труда и социалната политика.

Предложението вече е изпратено до социалните партньори.

Вариантите, които ще предлага министерството за двустранни преговори правят оценка на социални и икономически фактори.

Ще има стандарт за минимално заплащане, който ще отчита необходимите средства на хората да преживяват и няма да възпроизвежда работещи бедни.

Ще има и друг стандарт, основан на производителността на труда

Ще има и трети стандарт, който дава съотношение между минималната и най-често получаваната заплата.

По-конкретно:

Първата числова оценка ще е на основата на линията на бедност, съобразено с това колко хора в семейството работят.

Вторият сценарий ще отчита брутната добавена стойност на едно заето лице, съответно с инфлация.

А третият е съотношение на минималната към медианната средна заплата /вид средна работна заплата, най-често срещаната, която се получава от най-много работници и служители/. Предлага се минималната заплата да е 66 на сто от медианната заплата.

По единия от вариантите минималната заплата може да е 550 лв, по другия - 490 лв., а по третия- 520 лв., даде за пример министърът.

Държавата няма да задължава работодателите и синдикатите с нищо, те ще избират един от сценариите или някаква осреднена величина между трите. Ако не успеят да се споразумеят двустранно, правителството ще определи новия размер на минималното възнаграждение.

Предвижда се преговорите да почват всяка година след 31 март. Предвидено е и новият размер на минималната заплата за следваща година да не е по-нисък от размера на действащата - може да е същият или по-голям .

Миналата седмица трябваше да се събере Тристранния съвет (НСТС), но той се провали поради отсъствието на председателстващия - вицепремиера Валери Симеонов, който бе зает покрай ексцесиите в Асеновград.