Преговорите за начина, по който да се формира минималната заплата, ще бъдат подновени още тази седмица, обяви пред БНР министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Той очаква до средата на годината да има споразумение със синдикатите и работодателите:

Спорните въпроси в споразумението е какво да бъде съотношението между минималната работна заплата и средната работна заплата. Целта ми ще бъде отново да седнем заедно със социалните партньори и да търсим постигане на споразумение, каза Петков.

Според него при наличие на споразумение няма да има постоянните дрязги между бизнес и синдикати, дали МРЗ се "помпа" или не е достатъчно висока.

Предстои и споразумение за минималните осигурителни прагове.

В същото време от АИКБ искат да се премахне минималната работна заплата за цялата страна и да се развие колективното трудово договаряне по икономически дейности. Председателят на организацията Васил Велев каза, че минималната работна заплата в България съществува само, за да могат политиците и синдикатите да се отчитат на избиратели и членове, че са я увеличили.

На открито за медиите заседание на УС на Асоциацията Велев определи дискусията около минималното възнаграждение като измислен за държавата проблем.

България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС - 28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда сравнено с останалите страни в ЕС, каза Велев.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005 -2016 година.

Велев допълни, че в момента под минималната заплата в страната (460 лева) работят стотици хиляди души, назначени на половин работен ден, на три четвърти работен ден, а реално работят осем часа.