Маймуните задигат вещи като очила, шапки, камери - а в един случай и пачка банкноти от билетно гише.
После се качват нависоко и чакат някой служител на историческия обект да им даде нещо за ядене, за да захвърлят плячката и да отпрашат с вкусното си възнаграждение.
Това поведение от години е известно като куриоз в храма Улуату на остров Бали, но никога не е научно изследвано, а и не е забелязвано в дивата природа.
Фани Броткорн и нейните колеги от университета в Лиеж, Белгия, са се заели да разберат как и защо такъв "бизнес" се е разпространил в маймунската популация.
"Това е уникално поведение. Храмът Улуату е единственото място, където се наблюдава", отбелязва тя. Изводът й подсказва, че става дума за усвоени умения, а не за вродена способност.
По-младите са по-крадливи и предприемчиви
Преди няколко години Фани Броткорн 4 месеца е наблюдавала четири различни групи маймуни, които обитават околностите на храма.
Онези две групи, които прекарват повечето от времето си покрай туристите, имат най-висок процент кражби и "търгуване". Това подкрепя предположението, че маймуните учат, наблюдавайки се помежду си.
Освен това групите, в които има повече млади самци, които са по-склонни на рискови действия, също се отличават с по-висок процент крадливост.
Само човешко ли е да се търгува?
Изследването обхваща доста ограничена популация. Все пак Броткорн смята, че екипът й е открил едно първо доказателство: въпросното поведение е "културно" или социално. То от поколения се предава сред маймуните, учещи една от друга.
От времето на първите наблюдения тя е събрала още сведения. Членовете на пета група макаци, която се е преселила към района около храма, също са започнали да разменят за храна крадени предмети.
Серж Уич, експерт по приматите в университета Джон Муурс в Ливърпул, Великобритания, коментира, че работата на Броткорн дава "нов и твърде впечатляващ пример за гъвкавостта в поведението на приматите в отговор на промените в жизнената им среда".
Броткорн допуска, че нейната работа помага да разберем по-добре собствените ни познавателни способности.
"Уменията да разменяш и търгуваш не са известни като животински - казва тя. - Те обикновено са дефинирани като изключително присъщи на хората." Но онова, което се наблюдава при макаците може да е имало място и в еволюцията преди човека.
Била ли е самата Брокорн жертва на крадливите обекти на нейните изследвания.
"О, много пъти - казва тя. - Маймуните постоянно се мъчат да ми откраднат шапката, писалката и даже записките с изследванията ми."
После се качват нависоко и чакат някой служител на историческия обект да им даде нещо за ядене, за да захвърлят плячката и да отпрашат с вкусното си възнаграждение.
Това поведение от години е известно като куриоз в храма Улуату на остров Бали, но никога не е научно изследвано, а и не е забелязвано в дивата природа.
Фани Броткорн и нейните колеги от университета в Лиеж, Белгия, са се заели да разберат как и защо такъв "бизнес" се е разпространил в маймунската популация.
"Това е уникално поведение. Храмът Улуату е единственото място, където се наблюдава", отбелязва тя. Изводът й подсказва, че става дума за усвоени умения, а не за вродена способност.
По-младите са по-крадливи и предприемчиви
Преди няколко години Фани Броткорн 4 месеца е наблюдавала четири различни групи маймуни, които обитават околностите на храма.
Онези две групи, които прекарват повечето от времето си покрай туристите, имат най-висок процент кражби и "търгуване". Това подкрепя предположението, че маймуните учат, наблюдавайки се помежду си.
Освен това групите, в които има повече млади самци, които са по-склонни на рискови действия, също се отличават с по-висок процент крадливост.
Само човешко ли е да се търгува?
Изследването обхваща доста ограничена популация. Все пак Броткорн смята, че екипът й е открил едно първо доказателство: въпросното поведение е "културно" или социално. То от поколения се предава сред маймуните, учещи една от друга.
От времето на първите наблюдения тя е събрала още сведения. Членовете на пета група макаци, която се е преселила към района около храма, също са започнали да разменят за храна крадени предмети.
Серж Уич, експерт по приматите в университета Джон Муурс в Ливърпул, Великобритания, коментира, че работата на Броткорн дава "нов и твърде впечатляващ пример за гъвкавостта в поведението на приматите в отговор на промените в жизнената им среда".
Броткорн допуска, че нейната работа помага да разберем по-добре собствените ни познавателни способности.
"Уменията да разменяш и търгуваш не са известни като животински - казва тя. - Те обикновено са дефинирани като изключително присъщи на хората." Но онова, което се наблюдава при макаците може да е имало място и в еволюцията преди човека.
Била ли е самата Брокорн жертва на крадливите обекти на нейните изследвания.
"О, много пъти - казва тя. - Маймуните постоянно се мъчат да ми откраднат шапката, писалката и даже записките с изследванията ми."