Управлението на миграцията е едно от най-сложните предизвикателства пред международното сътрудничество в наши дни. Тя е източник на икономически ръст, намалява неравенството и свързва разнородни общества.

Миграцията обаче е и източник на политическо напрежение и на човешки трагедии.

Мнозинството от мигрантите живеят и работят легално. Но едно отчаяно малцинство от мигрантите рискува живота си, за да влезе в страни, където бива посрещано с подозрение и малтретиране.

Демографският натиск и влиянието на климатичните промени върху уязвимите общества вероятно ще засилват миграционните процеси в идните години.

Ние като глобална общност сме изправени пред избор. Искаме ли миграцията да бъде източник на просперитет и на международна солидарност, или да стане нарицателно за нехуманност и социално напрежение?

Тази година правителствата ще договарят в рамките на ООН глобално споразумение за миграцията. То ще бъде първото рамково международно споразумение от този вид. Това няма да бъде формален договор, нито ще наложи някакви обвързващи задължения на държавите. Напротив, това е безпрецедентна възможност за (държавните) лидери да разбият порочните митове около мигрантите и да изложат обща визия как да бъде накарана миграцията да работи за благото на всички страни.

Това е неотложна задача. Всички виждаме какво става, когато тръгне мощен миграционен поток без механизми за управлението му. Светът беше шокиран от неотдавнашни видеоматериали, показващи как мигранти биват продавани като роби. Зад тези тягостни кадри се крие истинският скандал, че хиляди мигранти споделят същата съдба всяка година, без това да излиза наяве. Още много мигранти са насилвани да се трудят при унижаващи човешкото достойнство работа и условия.

Близо шест милиона мигранти (по света) днес са в капана на принудителния труд, често дори в развитите страни.

Как можем да прекратим тези несправедливости и да предотвратим повторението им?

За да зададем ясна политическа насока за бъдещето на миграцията, смятам, че има три фундаментални съображения, от които да се ръководим в дискусиите по споразумението.

Първото е да признаем и да засилим ползите от миграцията - нещо, което толкова често се губи в публичния дебат. Мигрантите дават огромен принос както за страните, които ги приемат, така и за страните, от които произхождат. Те се наемат на работни места, които местната работна ръка не може да запълни. Много от тях са предприемачи и носители на иновации.

Близо половината от всички мигранти са жени, търсещи по-добри условия и възможности за работа.

Мигрантите също така дават голям принос за международното развитие, като превеждат финансови средства в своите страни на произход. Миналата година тези преводи възлязоха на близо 600 млрд. долара, което е три пъти повече от цялата (международна) помощ за развитие.

Голямото предизвикателство е как да бъдат максимализирани ползите от тази нормална, продуктивна форма на миграция, като в същото време бъдат изкоренени малтретирането и предразсъдъците, превръщащи в ад живота на едно малцинство от мигранти.

Второ, държавите трябва да укрепят върховенството на закона, което стои в основата на управлението и защитата на мигрантите - за благото на техните икономики, техните общества и самите мигранти. Властите, които създават големи препятствия пред мигрантите, или налагат строги ограничения върху възможностите им за работа, си самонанасят ненужни икономически вреди, защото пречат на задоволяването на собствените си нужди от работна ръка по един организиран и законен начин.

Нещо по-лошо: така те неволно насърчават нелегалната миграция. Кандидат-мигрантите, на които им се затварят легалните начини за пътуване, неизбежно прибягват към непозволени начини. Това не само ги поставя в уязвимо положение, но подкопава и авторитета на правителствата.

Всъщност, най-добрият начин за правителствата да сложат край на клеймото на нелегалност и малтретиране на мигрантите, е да създадат повече легални "пътеки" за миграция. Така те ще премахнат стимулите за отделни хора да нарушават правилата и ще отговорят по по-добър начин на нуждите на техните пазари на труда от чуждестранна работна ръка.

Държавите трябва също така по-тясно да си сътрудничат за споделяне на ползите от миграцията, например като си партнират при установяване на значителен недостиг от хора с определени квалификации в една страна, които мигранти от друга притежават.

Трето и последно, нуждаем се от по-тясно международно сътрудничество за защита на уязвимите мигранти, а също и на бежанците. Трябва да възстановим справедливостта на режима за защита на бежанците в съответствие с международното право.

Участта на хилядите, които загиват при обречените си опити да прекосяват морета и пустини, е не просто човешка трагедия. Това е и най-тежък политически провал: нерегулираните масови придвижвания (на хора) при отчайващи условия създават усещането, че границите са под заплаха и правителствата не ги контролират.

Това на свой ред води до драконовски строг граничен контрол, което подкопава общите ни ценности и спомага за увековечаване на трагедиите, на които така често ставаме свидетели през последните години.

Трябва да изпълним основните си задължения за защита на живота и на човешките права на онези мигранти, които съществуващата система е отхвърлила.Трябва да предприемем спешни действия да помогнем на онези, които сега са блокирани в транзитните лагери или са в риск да се превърнат в роби, или са изправени пред ситуации с интензивно насилие, независимо дали това е в Северна Африка или Централна Америка.

Трябва да се подготвим за амбициозни международни действия по разселването на онези, които няма къде да отидат. Трябва също така да предприемем стъпки - чрез помощи за развитие, мерки за облекчаване на влиянието на климатичните промени и предотвратяване на конфликти - за да избягваме подобни нерегулирани големи преселения на хора в бъдеще.

Миграцията не бива да означава страдание. Целта ни трябва да бъде един свят, в който можем да уважаваме приноса на миграцията за просперитета, развитието и международното единство.

С обединени усилия сме в състояние да постигнем тази цел. Очакваното тази година международно споразумение може да стане крайъгълен камък по пътя на поставяне на миграцията в услуга на всички нас.

-----------------------------------------------------------

* Антониу Гутериш е генерален секретар на Организацията на обединените нации

Превод за БТА на Васил Сотиров