Това показват резултатите от проучване на Асоциацията на европейските журналисти - България за свободата на словото през 2015 г., представено днес. То е непредставително, осъществено е онлайн сред 143 журналисти на национално ниво в периода 19 юни - 30 юли. Това е третото проучване за свободата на словото след други две подобни през 2011 и 2013 г., предаде БТА.

Отговорът на традиционния въпрос "Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?", тази година се колебае между оценките "задоволителна" /31,5 процента/ и "лоша" /42 процента/.

В сравнение с проучването от 2013 г., тази година се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

Мнозинството от анкетираните - 53,8 на сто, признават, че лично са ставали обект на натиск в работата си, други 46,2 на сто отричат да са имали подобен опит. Голяма част - 72 процента, споделят, че са били свидетели на натиск, оказван върху техни колеги.

Наблюдава се близо 8 процента увеличение на запитаните, които признават за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г. Сред формите на натиск тази година излиза нов за наблюденията метод - този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40,6 процента от участниците в допитването.

Като любопитен факт от асоциацията отбелязват, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии.

Икономическите субекти /69, 2 на сто/ и рекламодателите /60,8 на сто/ са новите властелини на медийното съдържание. Продължава и сериозното влияние на политически лица /67 процента/, заедно с държавни и общински институции /42, 7 на сто/, показва проучването.

Повече от половината регионални журналисти, с които асоциацията се е свързала, лично са ставали обект на заплахи в работата си, като най-често са заплахите със съдебно преследване. Разпространен метод за влияние върху съдържанието са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за "опазване на добрия имидж" на административните власти. Според 81 процента от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура, като тя обхваща основно материалите с регионален характер.

Непрозрачната собственост, монополизирането на медийната среда и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите са трите най-често споменавани проблеми на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите.