Мавзолеят е взривен в последните дни на август 1999 г. по инициатива и под прякото ръководство на Евгений Бакърджиев - министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на ОДС.

Строителството на мавзолея 

Лидерът на БКП Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. и на следващия ден е взето решение да се издигне мавзолей в столицата, в който да бъде изложено балсамираното му тяло.

За една нощ планът за построяването на мавзолея бе изработен от централната архитектурно проектантска организация (ЦАПО). ЦК на БКП и Министерският съвет одобриха един от представените проекти и веднага възложиха изпълнението му на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област.

Заедно с трудоваците, цяла бригада от архитекти, инженери, техници, скулптори, художници и работници от различни специалности се включиха в непосилна работа. Мавзолеят трябваше да бъде не само построен срочно — постановлението бе категорично, — но и майсторски, отбелязва блогът "Стара София".

Постройката заема 560 кв. м заедно с трибуната. Цялата й височина е 12 м Сградата се състои от две камери, включени една в друга. Между тях е поставена климатичната инсталация.

В построяването на мавзолея бяха заети общо 600 работници-трудоваци, техници, майстори, зидари, повече от които работеха денонощно.

За четири денонощия някои от тях са работили по 80 до 90 часа непрекъснато.


Снимка


За проектиране е предвидено едно денонощие, а за строеж - точно 138 часа (по-малко от 6 дни). Наблюдатели изтъкват: Мъчна и отговорна работа се изпречи пред нашите строители. Но те не забравиха думите на великия Сталин, че „трудностите са създадени за това, за да бъдат преодолявани".

Архитектите Георги Овчаров и Рачо Рибаров по чудо успяват да спазят предвидения срок и на 10 юли тялото на Димитров официално е положено в гробницата на площад „Княз Александър I“.

Тялото е превозено от Съветския съюз до София, поставено е в специално разработен саркофаг. Подложено на балсамация и съхранявано, без да бъде излагано на прякото въздействие на светлината.

Самият саркофаг е с армирани стъкла и реално е херметически затворена камера. В него се поддържала температура 17 градуса. Tемпературата се е постигала с помощта на супер модерна за времето си електронно следена климатична инсталация.

Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато е кремирано и погребано в Централните софийски гробища.

Там намира вечен покой и съратникът му - Васил Коларов, погребан отляво на мавзолея.

Саркофагът на Георги Димитров е даден за скрап.

Решението и взривяването


През 1999 г. правителството на СДС-ОДС с премиер Иван Костов реши да разруши мавзолея като част от декомунизацията на страната. Със задачата беше натоварен строителния министър Евгений Бакърджиев.

На 21 август на една тераса на Партийния дом се наредиха да гледат атракцията премиерът Иван Костов и кметът Стефан Софиянски. Телевизията снимаше.

Първият взрив проехтява в 14.37 часа. По-късно са извършени още взривове, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.

Ето какво написа за този ден журналистът Иван Бакалов преди 2 години в е-vestnik:

"Командващият взривяването министър Бакърджиев не успя да поднесе желаната гледка. Взривовете гръмнаха, а мавзолеят само се поклати и остана да стърчи с напукани стени в основите.


Снимка


Премиерът възмутен напусна терасата за наблюдение.

Последва ново взривяване след ден, което отново не успя да събори мавзолея, само го килна настрани.

Чак на третия път го разбиха, камиони извозиха строителните отпадъци, а на мястото остана една безсмислена и досега площадка."

Оказва се, че през 1957 г. и през 1978 г. сградата е била укрепявана допълнително и пригодена за противоатомно скривалище.


Снимка


Да бъде или да не бъде

Направил съм го от сърце. Ако отново бъде построен, ще направя всичко възможно да го няма. Това заяви неотдавна по ТВ "Bulgaria On Air" самият Евгений Бакърджиев, запитан дали съжалява, че преди години разпореди взривяването на мавзолея на Георги Димитров.

Ако питат мен, мавзолеят трябваше да остане. Да премахнат неговата абсурдна тържественост, като засадят около него дървета и го включат като част от парка, а вътре в тези помещения да запазят част от машинариите и да го превърнат в музей на комунизма, разсъждава Иван Бакалов.

Мавзолеят не трябваше да бъде събарян. Почти всички, без най-талибански настроените реформатори, смятат, че мавзолеят можеше да остане, през есента на 2014-а в интервю за Дарик внукът на комунистическия ръководител, който носи името на дядо си.

Съвсем друг е въпросът за самия Георги Димитров. Нашето семейство винаги е смятало, че мястото на Георги Димитров е там, където е и народът, и на този и на онзи свят, сподели внукът.

Неведнъж е писано за "тайния бункер" под мавзолея. Четириетажният бункер е служел като вход или изход към Партийния дом, БНБ, Народното събрание. Подходите към тях днес са зазидани.

Ще бъде ли отворен бункерът за посещения някога? Писа се, че Столична община планирала да превърне най-горния етаж в Музей на съвременното изкуство.

Има и друг проект - за “Бронзова къща“, на визуалния артист Пламен Деянофф, който работи от години в Австрия. Авторът предлага "Бронзовата къща" - скулптура - сграда, която е изградена изцяло от бронз, да бъде издигната в края на 2017 г. и открита в началото на 2018 г. на на площад "Александър Батенберг" на мястото на бившия мавзолей.