И те затова идваха при нас, за да се снимат в ресторанта, да могат да кажат после: “Кой, аз ли, ако не беше Любен Гоцев...” С две дума - участник съм в Голямата игра, не съм случаен...”, разказва в интервю за Дир.бг о.р. полк. Любен Левичаров, който открито обявява, че е масон, отвежда ни зад кулисите на ключови събития по време прехода, в които е личен участник.

От 2 000 г. той е член и на митичния кръг “Монтерей”, който години наред се спряга, че обединява “сивите кардинали”, който дърпат конците на процесите в държавата.

- Вие масон ли сте, господин Левичаров? Доста от бившите ви колеги от ДС отидоха в тайното братство...

- Да. В Обединена ложа на България съм. В масонството съм заради преживяванията. На такава възраст съм, че трябва да преосмисля много неща и то ми дава тази възможност.

Познавам Борислав Сарандев. През 1999-2000 година с нашите приватизационни фондове участвахме в масовата приватизация. Той ми вика: “Абе, хайде, да те правя масон!”. Доста бях изчел за масоните, понеже ми беше интересна темата, но му отказах. Не се нуждаех от масонството като от някакво братство, в което да си помагаме и да си въртим парите. Не ме вълнуваше това...

Аз влязох в масонството, когато Велик майстор на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари в България беше Володя Лозанов. Срещнах много интересни хора в масонството, не съжалявам! А иначе ние, масоните, страдаме от всички недъзи, от които страда и обществото. Историята с дом ”Яворов” ни злепостави много...

- Член сте и на митичния кръг “Монтерей”. Той е неизменна част от легендите на прехода в България. Но докъде е истината и откъде започва легендата за него?

- С хората от т. нар. кръг “Монтерей” сме приятели още от времето, когато всички бяхме държавни служители, част от нас - високопоставени. През 80-те години Виктор Вълков беше член на Постоянното присъствие на БЗНС, което е с ранг член на Политбюро на БКП. С него се познавам от 1975 г. Любен Гоцев беше зам.-министър на външните работи, с него пък се познавам от 80-те години. Той имаше и длъжност зам.-началник на Първо главно на ДС. Така си се събирахме още от 80-те като приятели – един от Външно министерство, един от контраразузнаването, външнотърговски работници, дипломати и т. н. Преди, когато още нямаше джиесеми, знаехме, че на обед сме примерно във Френския хотел (Новотела - б. а.) , там 51-ва маса е наша. Отиваме, сядаме, ядем, бъзикаме се. Играехме тенис вечерно време, като приключим, отиваме пак да ядем. От време на време някой докарваше някое агне и се организираше от по-старшите неговото изпичане.

По това време съм бил младо момче, което тича. Обажда ми се примерно, Виктор Вълков и ми казва: “Бубо, осигури механата (на парк-хотел “Москва” – б. а.), ще дойде един другар и ще донесе едно агне за печене!” Тогава бях оперативен работник по Държавна сигурност на парк-хотел “Москва”. Като започнаха да се откриват ресторанти след 10 ноември, започнахме да ходим по всички новооткрити. И като седнем, всеки поръча различно, за да видим цялата кухня. Но най-добре е да влезеш в заведение, в което те познават, можеш да кажеш: “Това ми го направи така, другото еди-как си…”. Примерно Виктор Вълков яде кайма, той няма да яде пържола, ако ще чудо да стане! Значи, трябва да има кюфтета, ако няма – не влизаме в дадено заведение!

- А решихте навремето да се събирате в ресторант “Монтерей”?

- След промените Оги Сапунов от Русе, който в началото беше чейнчаджия, купи трафопост и направи първия “Кореком” за плодове и зеленчуци, но не стана работата и го преработиха с Жоро Старчев и още някой и направиха ресторант “Монтерей”. Оги Сапунов си беше клиент на парк-хотел “Москва”, а Жоро Старчев беше сервитьор в нощния бар, сега е богат строител предприемач. Първите сервитьори в “Монтерей” бяха пък от “Панорама”-та на Парк-хотела, където преди това се събирахме и после слизахме в нощния бар. Направил съм поне хиляда сватби на приятели на “Панорама”-та. Имаше си дежурно меню, мога и сега да го изрецитирам, още го помня – започваме с мешана салата, чешки рулца с шунка и руска салата, флейки и, който иска, кюфте и кебапче, прибавяме, за десерт – плодове. Нощният бар на парк-хотела пък беше най-хубавият нощен бар в София и един барман получаваше около 3000 лв. бакшиши на месец на ония години! Като ни изгониха отвсякъде след промените или станахме частници, тръгнахме в ресторант “Монтерей”, защото ги познавахме тия момчета. При нас са идвали всякакви – СДС-та, БСП-та, ДПС-та… Ако познава някой от нас и има желание да види бай Любен или Виктор Вълков – нашите тамади, идваше в ресторанта.

През 2000 година възникна идеята, мисля, че беше на бай Любен, “чекистите” да се събираме в “Монтерей” във вторник - разузнавачи, контраразузнавачи... Млади хора сме привличали към нас, защото те искаха да идват. От години много хора, милионери, които са успели с личните си качества, им трябваше бекграунд. И те затова се стремяха към нас, за да се снимат в ресторанта, да могат да кажат после: “Кой, аз ли, ако не беше Любен Гоцев...” С две думи - участник съм в Голямата игра, не съм случаен... На един бизнесмен, който го убиха, дори му бяха искали преди години 250 000 лв., за да го вкарат в “Монтерей”.

- Сега какво е положението – събира ли се митичният кръг “Монтерей”?

- Всеки вторник се събираме. Около 30 човека сме, повечето са доста възрастни. Любен Гоцев и Виктор Вълков и до сега до 11 часа на обед са изчели всички вестници – клюкарски, всякакви... Не ползват компютри. Ходим в “Конак”, защото хубаво готвят, в самия “Монтерей, който сега се казва “Модера”, в “Амстердам” срещу Първо Районно, там ни дават да пушим пури, на много места… Събираме се, хапнеме, пийнеме, поклюкарим си, оплюем някой, хора пенсионери...

- Как е ген. Любен Гоцев?

- Кръстът го боли човекът, ами той е на 87 години. Но с главата си е напълно в ред, както винаги е бил.

- Правите ли анализи на политическата ситуация в България?

- Не можем да правим такива анализи като се събираме на маса, защото те са възрастни хора, като пийнат по едно-две малки йени ръкъ (турска анасонова ракия – б. а.), вече толкова им трябва, кому е нужен този анализ? Виктор (Вълков) само това пие, в Турция се е научил. Повечето това пият, но и водки се пият, уиски, някакви специални бири – не разбирам, защото не пия.

Ако трябва да дадат някаква консултация, те го правят извън ресторанта, по друго време. Там е като на сватба – можеш да си говориш само със съседа...

-Поддържате ли някакви връзки с БСП?

- БСП въобще не се интересува от нас. Сега, след като някакъв турчин бил нападнал Корнелия Нинова, вече ни искат пропуски за “Позитано”. Да влизаме с пропуски като в ЦК! Викам: “Няма да стъпя, не се безпокойте!”

О. р. полк. Любен Левичаров е бивш антимафиот №1 - директор на Централната служба за борба с организираната престъпност ЦСБОП ( впоследствие НСБОП, днес ГДБОП) през 1991- 1995 г., един от създателите й.

Роден е на 5 май 1950 г. От 1975 г. Левичаров е кадрови офицер от ДС в Софийско градско управление на МВР. Един от основателите на Федерацията по карате в България, има четвърти дан. Част от митичния кръг “Монтерей” от около 2000 година.

В първата част на интервюто Левичаров заяви Астроложка ”видя”, че ще стана шеф на ЦСБОП.