Това се налага, за да може да се придвижват до домовете си, тъй като черният път, който са ползвали досега, е с почти половинметрови кратери, пълни с вода, и е невъзможен за използване, алармира от името на потърпевшите Йорданка Михайлова, съобщи в. "Борба".

Един от най-старите манастири у нас – „Света Троица“, и множеството живущи в близкия квартал „Дервеня“ са в изолация и плащат за транспорт на фирми за строителна техника, за да им доставят най-необходимото.

Пътят към новия квартал, който се оформи през последните десетина години, както и до светата обител, е без настилка и с множество дупки, но ако досега по него все пак се е минавало, вече това е невъзможно по никакъв начин.

„Оттук минаваме не само ние, но и туристи и все ни питат защо няма път и как е възможно това в град с амбиции за основна туристическа дестинация. Питат ни и защо са дадени толкова милиони за неизползваем фуникуляр на Трапезица, който е в близост, а за нормален път – няма“, пишат в жалбата си до кмета, придружена от голяма подписка великотърновците.

Самите те недоумяват толкова ли е бедна общината ни, та не може да си позволи поне да насипе участъка с дължина 100–150 метра над бившия месокомбинат „Родопа“.

„Ние гласувахме за Вас и вярвахме, че надеждите ни ще се оправдаят, но ставаме все по-големи песимисти“, твърдят хората. За капак растителността постепенно го превзема и на няколко места той е непроходим, показа проверка на място на журналисти от в. "Борба".  Наскоро правителството даде средства за пътя към намиращия се отсреща „Преображенски манастир“, но този, който води до „Света Троица“, е в пъти по-окаяно състояние и само условно се нарича „път“.

Единственият достъп до вилите и намиращата се над тях света обител е с дължина около 2 км. Започва северно от месокомбината „Елит Мес – Миневи“. Даже с високопроходима машина трудно може да се мине, а мястото отдавна е заобикаляно от туристите, заради калпавата инфраструктура и липсата на каквито и да е указателни табели. От лошия път страдат и множество собственици на къщи и вили под Гарга баир, както и работещите в няколко малки предприятия, които също са принудени да минават.

„Тук никой не чисти, обраства все повече. Плащаме си данъците и си поддържаме пътя сами, колкото можем. Никога не е правен ремонт на настилката и е срамота, защото манастирът е уникален, а нали трябва да привличаме туристи“, показва ни нагледно ситуацията Николай Христов, един от притежателите на имоти тук.

Манастирът е уникален, но само представители на по-старото поколение са стигали на младини до него, защото в момента това почти е невъзможно. Светата обител е основана според едни изследователи през ХІ в. (1070 г.). Предполага се, че старата църква е била част от голяма защитна крепост на пътя през прохода „Дервент” (Дервенья), достигащ до хълма Трапезица. През 1368 г. св. Теодосий Търновски напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера, която се намира на 150 – 200 м от сегашния манастир. „Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5 м височина, а влизането в нея се осъществява, както и навремето, най-вероятно по въжена стълба. Според пещерняците от студентския клуб на ВТУ още личат следи от вдълбано в скалата иконостасче с кръст над него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Всички тези забележителности обаче трудно могат да бъдат видени на живо заради невъзможния достъп до мястото.