Той каза това след среща с норвежкия министър-председател Ерна Солберг, която е на посещение у нас.

По думите на Борисов европейските лидери трябва да водят твърда външна политика.

„Вариантите са два и днес говорихме надълго – или ЕС и всички ние правим необходимото да придвижваме напред темата за Балканите, почвайки с инфраструктурата и съответно всяка от държавите да си затваря главите и да си покрива критериите, които ЕС има. Народите на Балканите да видят, че ЕС ги е прегърнал и всеки с различни стъпки да се придвижи напред.

В противен случай, на едно мнение сме – населението на Балканите застарява, няма кой да плаща пенсии, идват популистки партии и тук става една територия на влияние на Великите сили, една територия, която става рай за трафик на хора, наркотици и всичко останало“, коментира Борисов, цитиран от "Фокус".

„Лека полека най-уважаваните колеги в Брюксел, а и тези, които ползват общия пазар, като Норвегия, която е една от силните и най-развитите демократични държави в Европа, също се заинтересуваха, за да дойде днес премиерът на Норвегия и да се запознае с това, което правим и да ни подкрепи по всички и теми – и за Турция, и за отношенията по линия на НАТО, и за това, което се случва на Балканите, както и миграционния процес“, добави премиерът.

По думите му има три възможности, по които да се действа по отношение на мигрантския натиск от страна на ЕС и те трябва да се отстояват от европейските лидери.

„На първо място ние сме длъжни да водим твърда външна политика и за процесите в света, които с бясна сила в момента се развиват европейските ни лидери не само да са много твърди, но и да участват във вземането на решения. Не може тези решения и войни да се водят извън Европа, а всички пасиви да дойдат накрая в Европа.

„На тези, които бягат от войните, ние като най-хуманната част на света, като истински демократи, сме длъжни да им окажем помощ. И трето – тези, които са икономически емигранти - да бъдат приети там, където ще са желани, където има нужда от тях“, допълни той.

И подчерта, че по тази тема с премиера на Норвегия имат пълно разбиране.

"Не може да се вкарват работници или мигранти, от които при кучешки условия и минимално заплащане да се облагодетелстват трети страни. Това нито е хуманно, нито е прието за нас. Работим по темата, имаме подписани споразумения, но още по-твърдо и по-съвместно ще се действа по нея“, каза Борисов.

Българският премиер припомни, че по програмите по Норвежкия механизъм страната ни получава 210 милиона евро.

„Близо половин милион, не са малко пари, и то сложени на места, където действително най-добре да се усвоят от съответните институции“, отбеляза той.

"С нетърпение чакаме вашето Председателство на Съвета на ЕС и сме съгласни с неговите приоритети, особено в областта на миграция и с интеграцията към ЕС на Западните Балкани. Доста сме притеснени от това, което става с Брекзит и се радваме, че България поема председателството във важен период, когато се решават много неща свързани с границите на ЕС", каза от своя страна Ерна Сулберг, предаде БТА.

Норвежкият премиер подчерта, че България е важен партньор в Европа и Европейското икономическо пространство, както и в НАТО.

Хората от двете страни могат да се възползват от това което правим. Радваме се, че сме подписали споразумение за новия програмен период 2014 - 2020 година за помощ в размер на общо 210 млн. евро в сферите са иновациите, климата, социалното включване, правосъдието и много други. Европейското социално измерение е важно за всички нас", посочи Сулберг.

Тя изтъкна, че инспекциите по труда на двете страни са засилили своето сътрудничество, защото българите, които отиват в Норвегия, не трябва да бъдат експлоатирани.