Исторически факт е обаче, че едновремешните елини изобщо не са били толкова страстни почитатели на царя-завоевател. Кратък поглед назад:

Тъй като в момента Гърция и бившата югославска република Македония се опитват да уредят 27-годишния си спор за името, въпросът за гръцките корени на древна Македония изведнъж отново се оказа в светлината на прожекторите.

Ето какво пише по темата агенция Франс прес:

За съвременните гърци Александър Велики е неразделна част от богатото им историческо наследство: един от най-великите завоеватели в историята, победил омразната Персийска империя и пренесъл гръцката култура до Египет и Индия.

Макар че едновремешните гръцки градове-държави, които повече от десетилетие воюват срещу бащата на Александър, Филип Втори Македонски, едва ли са щели да споделят този ентусиазъм.

Плутарх разказва, че когато Александър Македонски умира, атинският народ ликува: Тиранинът е мъртъв!

Филип, Александър и гърците

Филип е надарен пълководец и дипломат, успял да превърне Македон (тоест - античната Македония) от затънтено и изостанало племе в регионална суперсила. Филип дълго воюва срещу гръцките градове-държави и в крайна сметка унищожава Атина и Тива в битката при Херонея през 338 г. пр. Хр.

Така, за пръв път в историята, по-голямата част от гръцката континентална територия попада в ръцете на един владетел, който слага край на десетилетните вътрешни войни.

"Филип е доста безскрупулен владетел, който се опитва - и накрая успява - да разшири македонската власт над останалата част от Гърция. Разбира се, срещу него има и голяма съпротива", обяснява Райнхард Зенф, научен директор на Германския археологически институт в Атина.

По онова време много гърци не смятат македонците за част от елинистичната традиция - независимо, че гърци и македонци говорят един и същи език и почитат едни и същи богове.

Демостен, най-великият атински оратор от онова време, държи пламенни речи срещу Филип, наричайки го "варварин".

Според Стивън Милър, професор в университета в Бъркли, този факт не бива да се надценява.

"За Демостен варварин е всеки, който не е съгласен с него самия. „Варвари" той нарича дори някои от своите атински съграждани."

В един от най-разрушителните актове през своето царуване Александър изравнява със земята процъфтяващия град Тива, за да потуши тамошното въстание.

Независимо от всичко това древните македонци много държат на гръцката култура и образование. Александър е запален почитател на Омировата „Илиада", а Филип дори кани великия атински философ Аристотел да стане учител на младия му наследник.

"От петото столетие нататък царският двор в Македон старателно развива гръцката традиция. Те много уважават гръцката култура и образование", обяснява Зенф.

Подобно на предишните македонски владетели, Филип също участва в Олимпийските игри, които по принцип са запазени само за гърците.

Неговите коне печелят три последователни игри, а Филип по-късно посвещава на Зевс внушителен паметник в Олимпия, който увековечава собственото му име.

След Александър

"Можем да кажем, че още през 5 век пр. Хр. произходът на македонските владетели почти не се подлага на съмнение", казва Милър.

Македонското царско семейство е признато като наследник на митичния гръцки герой Херкулес, но неговите поданици са третирани по различен начин от гърците.

"Самите гърци не ги смятат за гърци. Доколкото е известно, до края на класическия период единствено царското семейство е било допускано в Олимпия", обяснява Зенф, който ръководи разкопките в родното място на Олимпийските игри.

Завоеванията на Александър отбелязват зенита на гръцката власт и гръцкото културно влияние в Източна и Централна Азия, както и в Северна Африка. След смъртта му неговите наследници продължават да оперират в Египет, Турция, Сирия, Афганистан и Индия.

Този период, известен като епохата на елинизма, продължава почти 300 години до възхода на Рим.

По-късно римляните създават огромна провинция, наречена Македония, която включва части от съвременните държави Албания, Македония и България.

Славяни започват да се заселват по тези земи от 6-и век нататък.

* Текстът е публикуван тук.