Почтен компромис с държавата Скопие

stat
14:34  |  11 януари 2018 | По света / Автор Н. Мердзос, в. ”Катимерини”* /  
Безплодният спор между Скопие и Атина за името на бившата югославска република Македония продължава няколко десетилетия Безплодният спор между Скопие и Атина за името на бившата югославска република Македония продължава няколко десетилетия
Сн.: Shutterstock

След безплодни надпревари в продължение на четвърт век, Атина и Скопие дават индикации, че се доближават доста, но съвсем не окончателно, до един компромис.
Този компромис е по спора им за названието на малката съседна държава и за всичко, свързано с неговата употреба.

Във връзка с това бих искал да бъде дадена възможност на един стар македонски експерт по тази тема да каже следното:

Първо, никога не е имало нация от македонци, нито пък държава под името Македония, както не е имало нация от атиняни, лакедемонци, епирци, етолци и други, създали държавите в древна Гърция. Македония се е наричало едно пространство, което непрестанно се е променяло...

Второ, след балканските войни и Букурещкия договор от 1913 г. се появяват Гръцката, Българската и Сръбската Македония като части от съответните държави.

За първи път "македонска нация" - и то само на хартия - е обявена от Съветския съюз през 1933 г., за да може /съветите/ да държат под контрол кризисния геополитически район.

През 1943 г. Тито за първи път изобретява т.нар. "македонска нация" и назовава "Република Македония" дотогавашната Вардарска Бановина, за да се домогне до гръцка Македония чрез водената в Гърция гражданска война.

Трето, при разпадането на Югославия този район /Скопие/ е обявен за независима държава през 1991 г. под псевдоназванието "Република Македония".

В преамбюла на конституцията въпросната държава обявява, че "Република Македония е национална държава на македонската нация, че тя е люлка на всички македонци и че поема задължението да се грижи за всички македонци, живеещи в други страни.

Гърция, естествено, реагира и всички гръцки македонци се разбунтуваха. Така Съветът на политическите лидери под ръководството на Константинос Г. Караманлис реши, че Гърция не признава държава под името Македония, в това число не признава и производните на това име.

Четвърто, след реакцията и предложението на Гърция Съветът за сигурност на ООН с резолюция 817 записа Скопие в световната организация под неговото временно наименование "Бивша югославска република Македония".

Този термин използват до днес и онези, които се противопоставят на евентуално споразумение с географско определение на името "Македония".

Те обаче не схващат, че временното название съдържа в себе си името "Македония" и като определение в него просто е поставена думата "Република".

Пето, до 2007 г. над 140 държави бяха признали Скопие като "Република Македония"... През април 2008 г. премиерът Костас Ал. Караманлис и външният министър Дора Бакояни се явиха в Букурещ, където под силния натиск на фаталния американски президент Джордж Буш срещата на върха на НАТО бе готова да даде членство в Алианса на Скопие.

Единодушно обаче тази среща реши, че членството на тази държава е изключено, докато преди това не бъде постигнато споразумение с Гърция.

Това единодушно решение е повтаряно и през следващите девет години на всяка среща не само на НАТО, но и на ЕС. Какво бе станало?

Просто тогавашните гръцки представители бяха депозирали цяла папка с доказателства, от които бе видно, че името "Македония" е локомотивът на иредентистките претенции на Скопие спрямо гръцка Македония. А това, разбира, се е в противовес с фундаменталните уставни принципи на НАТО, ЕС и ООН.

Сиреч, точно тази бомба Скопие е длъжен да премахне.

Шесто, тази позиция сега отстоява и настоящият гръцки външен министър Никос Кодзиас. Той е напълно запознат с проблема, разполага с отличен екип и има цялостна представа за геополитическия район.

Позитивни стъпки бях предприети и от коалиционното правителство с участието и на албанци в него на премиера Зоран Заев в Скопие, което трябва да убеди славомакедонците, четири поколения от които са закърмени с държавната идеологема за "македонизма", на който със закон е забранено всякакво противопоставяне.

Седмо, моментът е сега. Утре ще е много късно, защото геополитическото пространство на Балканите бързо се променя.

Гърция е крайъгълен камък и може да играе първостепенна роля. Вашингтон и Берлин са заставени да затвърдят едно ново статукво, вълните от бежанци разединяват.

Осмо, стабилността на съседната държава, приятелството и тясното сътрудничество са от фундаментално значение за Гърция.

Девето, Балканите също се променят. Среднобалканската зона вече е единственият стратегически коридор за пренос на природен газ от Изтока за Централна и Южна Европа, а също и за сигурността на енергийните източници, идващи от Запада. В същото време по този маршрут от Изтока идват хилядите мюсюлмански бежанци, които Европа не може да управлява.

Десето, въпреки всичко това, Балканите все още са район, стъпил на подвижен пясък. В много държави цари политическа нестабилност, корупция и организирана престъпност...Косово и Босна и Херцеговина си остават протекторати на Запада. Черна гора има по-малко от 700 хиляди жители с три различни етнически идентичности. Турция под ръководството на Ердоган до голяма степен следва стратегията на неоосманизма и вече е заела стратегически позиции. Албания в съюз с Турция открито се стреми към реализация на идеята за "Велика Албания" с включването в нея на Косово, западната част на държавата Скопие и територии от Гърция, Сърбия и Черна гора...

От своя страна Русия се стреми да установи ред в Сърбия, Черна гора, Скопие и България. Сърбия поддържа съюз с Русия, тъй като освен всичко останало, има нерешени проблеми с останалите съседни държави - Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Скопие и Черна гора.

Единайсето, има обаче и добри новини. След дълги векове на кървави надпревари и борби, Гърция и България развиват и непрестанно затвърждават стратегическия си съюз. Откакто България влезе в ЕС с горещата подкрепа на Гърция, се сбъдна националният блян на българите: излизането им на Бяло море, където България присъства мирно и продуктивно.

През пристанищата на Солун, Кавала и Александруполис минава българската търговия. За това допринасят и пътните артерии на Гърция...През 2005 г. в качеството на постоянни жители на Гърция бяха преброени 35 104 българи.

Гърция е четвъртият най-голям инвеститор в България с 2,5 млрд. евро през 2016 г. На 23 юни 2017 г. българският президент Румен Радев бе на официално посещение в Атина, където обяви: "България и Гърция поддържат стратегическо партньорство в рамките на двустранните отношения и по линия на ЕС и НАТО. Двете страни могат да бъдат пример за приятелски връзки на Балканите, които да се опират на европейските ценности".

В това променящо се геополитическо пространство политическите сили в Гърция са длъжни да съхранят и да подсилят позицията на страната. Ключът за това може да се окаже един почтен компромис с държавата Скопие.

-------------------------

* Превод за БТА на Николай Костов.




Последно в По света


Туристическият бизнес с въпросителни за втори лифт в Банско

Туроператори и представители на туристическия бранш са сериозно притеснени от възможността за изграждане на втори лифт в Банско.