Те възнамеряват да сезират организациите, участващи в реализацията на международната лентата.
„Ще настояваме те да оттеглят финансовата си подкрепа за филма или да гарантират, че сценарият му ще бъде променен така, че да не съдържа исторически манипулации, които подклаждат език на омраза срещу съседни страни”, се казва в писмото, цитирано "Фокус".

В него се посочва още, че до евродепутатите са достигнали сигнали от много граждани и неправителствени организации, алармиращи за "нови опити на Република Македония да манипулира историята на Балканите".

Тримата уточняват, че в ко-продукцията "Трето полувреме" действието се развива по време на Втора световна война. "Според информацията, с която разполагаме, сценарият на филма явно насажда омраза срещу България особено сред младежите. Очевидно отново ставаме свидетели на един от многото случаи на насърчаване изграждането на македонска идентичност чрез исторически фалшификации", допълват Кирилов, Ковачев и Илчев.

В броя си от 22 октомври македонският ежедневник "Вечер" съобщава, че филмът има бюджет от 2 150 000 евро. Според Министерството на култура на Македония лентата, обявена за "проект от национален интерес", е получила съществена държавна субсидия от 1 000 000 евро както и 500 000 евро от Македонския филмов фонд. Генерален спонсор на филма е Спаркасебанк, Македония (АД). Фондът "Холокост срещу евреите от Македония" и Македонската еврейска общност също имат финансово участие.

Тази политика на Македония пряко противоречи на нашите европейски ценности, както и на текстовете на две резолюции на Европейския парламент относно доклада за напредъка на страната, в който се казва: "Призовава органите на Република Македония да вземат необходимите мерки, за да се премахнат условията за подбуждащи омраза изказвания, свързани със съседни държави-членки на ЕС, в средствата за масово осведомяване и сходните твърдения в учебниците", както и "Призовава правителството да се въздържа от действия и инициативи, насочени към засилването на националната идентичност за сметка на останалите общности". 

„Вярваме, че мнозинството македонски граждани не споделят държавно провежданата политика, използваща езика на омразата за утвърждаване на национална идентичност в Македония за сметка на България. Бихме искали да припомним, че България е съседна страна, която винаги е подпомагала Македония по пътя й към европейска интеграция, както и че именно тя първа призна официално независимостта на македонската държава през 1992 г.", допълват в писмото си българските евродепутати.

Те настояват пред еврокомисаря да бъде поставен въпросът за използването на езика на омразата срещу България в официалните му контакти с македонските институции по повод процеса на присъединяване към ЕС.