Това са думи на турски държавен служител, който има предвид случващото се в Близкия изток. Но подобни мнения се чуват и в Москва, Киев или на Балканите. Единствено те не биха прозвучали в Брюксел.

Това пише в своя статия в британския "Гардиън" Иван Кръстев, от Центъра за либерални стратегии в София.

Според него, това, което става днес на Балканите е сериозен изпит за Европейския съюз и неговата способност да мисли и действа като геополитически играч.

Кръстев коментира и новата стратегия на Брюксел за региона. Целта на тази стратегия е да насърчи реформите в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина.

"Една шега от Балканите улавя добре какво мислят хората в тези райони, чакали твърде дълго Брюксел да ги насърчи за европейско членство. Тя гласи: разликата между песимистите и оптимистите е, че едните смятат присъединяването на Турция за възможно при поемане от страна на Албания на европейското председателство, а другите мислят обратно - че Албания ще влезе в ЕС по време на турското европейско председателство - тоест-никога", пише Кръстев.

Според него, Брюксел правилно определя статуквото на Балканите като неустойчиво. Но ако не предприеме действия срещу това, само ще усили усещането за нестабилност.

Преди петнадесет години Турция беше ентусиазирана от шансовете си да се присъедини към ЕС. В резултат на това тя очерта политиката си за Балканите, за да демонстрира собствената си стратегическа стойност за Европа. Тогава никой не говореше за влизането на Китай на Балканите. Днес обаче геополитическата конкуренция е различна.

Китай ще е чуждестранен инвеститор номер едно в Сърбия тази година. Плановете за изграждане на високоскоростна железопътна линия между гръцкото пристанище Пирея и Будапеща, през Белград, имат огромна стойност за Китай, тъй като той разполага със своя "Нов път на коприната" - търговски маршрут между Азия и Европа.

Китайците се надяват, че Западните Балкани ще бъдат в крайна сметка интегрирани в европейския единен пазар, макар Китай да не бърза, защото инфраструктурните му проекти се придържат към правилата на ЕС.

Това повдига много въпроси.

Трябва ли ЕС да започне да притиска страните от Западните Балкани да приемат европейските правила за търговия? И дали ЕС е готов да предложи компенсация, ако тези държави в крайна сметка загубят китайски инвестиции вследствие на интеграцията в ЕС?

Подходът на Русия също се промени. Брюксел не трябва да има шпионин в Кремъл, за да знае, че Москва ще направи всичко възможно, за да попречи на Македония да се присъедини към НАТО - не поради стратегическото си значение, а поради своята символична стойност. Балканският регион е мястото, където Русия може да работи за дестабилизиране на ЕС при много ниски политически разходи за себе си, както в парични условия, така и в риск от конфронтация със САЩ.

Така че е ред на европейската дипломация да убеди Москва, че ескалиращото напрежение няма да бъде в полза за никого. Готов ли е ЕС за това?

След това има Турция, страна, чиито отношения с ЕС стоят на историческо ниско равнище. Все още не е ясно как президентът му Реджеп Тайип Ердоган ще изиграе картите си в Западните Балкани. Докато Анкара се опитва да изгради своето влияние сред мюсюлманските общности на Балканите, Москва използва свой собствен лост над православните християни.

Биха ли могли Русия и Турция да координират своите политики, точно както го правят  в Сирия?

Ако ЕС не се събуди и не види тези нови геополитически реалности, неговата стратегия за Западните Балкани ще завърши с поражение.