Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме и проф. Николай Спасов, обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 милиона години, съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН, цитирано от БТА.

Едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията.

Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 милиона години и това се е случило в Африка. Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят днес друг "сценарий" относно началото на човешката история.

Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция /край Пиргос Василисис, на юг от Атина/ и в България /местността Азмака край Чирпан/.

В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - на изкопаемия хоминид /представител на човешкото семейство/ Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество.

Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 милиони години, а тази от Пиргос - на 7,175 милиона години.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин /предчовек/, чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа /Sahelanthropus/, открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.