Меркел поздрави България (нейното правителство), че се е ангажирала да работи за стабилност, за подобряване на отношенията със страните от Западните Балкани, в които голяма роля играе и Турция. Важно е да не крием едни от други различните си мнения, а да продължим диалога, каза германският канцлер преди подписването на договора за нова голяма коалиция в Германия вчера. Меркел става канцлер за четвърти път.

Поредна тухла падна от стената

Изявлението на Меркел съвпадна с поредната официална българска мисия на Балканите. В Скопие премиерът Бойко Борисов почете паметта на 7144 евреи, депортирани преди 75 г. в нацистките лагери на смъртта от територията на днешна Македония и които България, като съюзник на Германия през 1943 г., не спаси. След договора, подписан от България и Македония, това е най-значимият принос за укрепване на добросъседските отношения между страна от ЕС и страна, която се стреми да влезе в семейството.

На церемонията Борисов, който е първият български министър-председател, взел участие в отбелязване на годишнина от депортацията на евреите от Скопие, Битоля и Щип, напомни за „жестоката и кървава трагедия“, разиграла се на Балканите преди 20 години и даде рецептата за щастлив живот в региона: сега всички трябва да градят и да работят заедно.

Доскоро този жест едва ли би бил възможен. Преди 5 г. например по повод македонския филм "Трето полувреме", в който показват български войници да товарят евреи на влакове, Борисов се възмути с думите: Това е все едно сега да обвиниш някого, че в Африка има бедстващи от жажда или от глад хора. Ако сме могли, да сме спасили всички евреи в света, но сме могли и сме спасили 50 000.

И днес в Македония критикуват българския премиер, че не се е извинил. И сега Борисов се възмути, но лаконично: „Пропаганда“, с добавката „не пред мен“.

Някои вече направиха паралел между поведението на Борисов и на германския канцлер Вили Бранд. На 7 декември 1970 г. Бранд полага венец на паметника на героите от Варшавското гето и не просто почита паметта на жертвите, а коленичи в минута мълчание. "Той, който цял живот се e борил срещу Хитлер, пое бремето - не вината - на миналото на своите плещи", спомня си политологът Алфред Гросер, цитиран в „Дойче веле“ преди няколко години. Жестът на канцлера се натъква на немалко критики и в Германия, и в Полша, но за целия свят е ясно едно: Вили Бранд олицетворява новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата награда за мир, отбеляза ДВ.

Ролята на България и Борисов е далеч по-скромна, така я определят съвремието и приоритетите на европредседателството: добросъседство и стабилност в района, най-вече чрез „инфраструктурна свързаност“. Борисов разглежда тази роля така:  "Всеки един проект за транспортен коридор обслужва всяка една балканска, както и всяка европейска държава". Той използва вчерашната церемония за среща с премиерите на Македония и Босна и Херцеговина, в която се включиха и румънският вицепремиер и полският външен министър. 
За главните спорове между държавите - пограничните, официалната българска позиция е, че пътят към решаването им трябва да се извърви от самите спорещи. Същото важи и за спора за името на Македония.

През месец май предстои среща на върха на ЕС и лидерите на Западните Балкани в София, на която ще се отчете проектната готовност и може би ще се „раздават“ пари.

Накъде към (между) Гърция и Турция?

И ако активната българска политика по приобщаването на страните от Западните Балкани към ЕС не изненадва, то какво ли прави България за намаляване на напрежението на юг от нея, например между Гърция и Турция, за което Меркел ни хвали? Това което знаем, е, че Борисов не се уморява да повтаря колко важно е за ЕС да развива отношенията си с този голям съсед Турция, най-вече заради сделката за мигрантите и голямата й армия. По сделката ЕС плаща на Турция да държи мигрантите, най-вече от Сирия, на своя територия, срещу което получава милиарди евро.

Борисов редовно плаши колегите си от ЕС, че ако споразумението се провали, милионна мигрантска вълна ще залее Европа, а сега европейската граница с Турция е спокойна (поне българската граница).

Но ЕС има проблеми с Турция не само заради мигрантите. Съюзът критикува Анкара заради новия сирийски фронт при Африн, както и заради фронтовете в Егейско море и Източното Средиземноморие – срещу Гърция и Кипър.

Гърция е изправена пред непрестанно повишаваща се турска агресивност, особено след опита да бъде блокиран кораб на гръцката пристанищна полиция край остров Имия и след ареста на двамата гръцки военнослужещи от турските власти в района на областта Еврос, писа вчера „Вима“. И добавя, че Атина е длъжна да преразгледа някои свои по-стари доктрини и да приеме, че няма гаранции за сигурност в района. Старото статукво, че за Гърция има гаранции в НАТО и ЕС, вече не съществува.

Анкара може би държи арестуваните гръцки военни като разменна монета срещу задържаните в Гърция военнослужещи, обвинени, че са участвали в опита за преврат през 2015 г.

От друга страна Турция сигурно ще продължи да застрашава газовите проучвания в района на Кипър.

Миналия месец ЕС призова Турция да спазва международното право, тъй като действията й спрямо Гърция и Кипър противоречат на добросъседството – нещо на което ЕС държи много и го показва в отношенията си и със Западните Балкани.

Може да се очаква, че въпросите към Анкара ще бъдат поставени остро на срещата между председателите на ЕК и ЕС – Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна, планирана за 26 март. Домакин е Бойко Борисов – той предложи такава среща.

Тази сутрин външният министър Екатерина Захариева каза по БНР, че засега никоя от страните не е оттеглила заявеното си участие. Но Анкара твори рискове за пропадане на срещата всекидневно.