Но истински хубав ще бъде денят, когато знамето на Р Македония ще се издигне редом със знамето на България в НАТО и в Европейския съюз, каза в ДИРектен разговор бившият посланик в Република Македония Александър Йорданов.

- Как оценявате договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Македония, който бе подписан след дългогодишни преговори? Защо точно сега се стигна до тази стъпка?

- Оценявам го като закъсняла необходимост. Подписването му стана възможно едва сега, защото Р Македония най-после вдяна, че нейните интереси не могат да се реализират без подкрепата на България.

Договорът не решава научни проблеми, не дава отговор на въпроси от историята, лингвистиката, етнографията. Той, като всеки междудържавен договор, стъпва върху конституционните реалности. И в този смисъл е добра основа за постигане на цели – за Македония това е членството в НАТО и ЕС, а за България – разширяване на европейското и атлантическото пространство в региона на Западните Балкани чрез активната роля на нашата страна в този процес. А това е от полза за нашата национална сигурност и икономическо развитие.

- Съществуват ли „подводни камъни“ в договора?


- „Майстори” на тълкуването на договора веднага ще се появят. Но отново подчертавам, че като междудържавен правен акт той работи с конституционните понятия, а не с „научни” или „литературни” категории. В него понятия като „народ” и „език” се разбират така, както са записани в Конституциите на две държави.

Договорът не решава никакви спорни отношения. Той е само възможност те да бъдат решени. Той отразява днешната политическа реалност. И не е учебник. Той е договор между държава с многовековна история, каквато е България и една млада държава, чиято независима държавност е твърде отскоро. Но в текста на договора, и това е характерно за международното право, двете държави застават в равна позиция на уважение към основните си закони – конституциите.

- Какво ще „спечели“ България, какво ще „спечели“ Македония в дългосрочен план?

- Бъдещето ще покаже. Р Македония получава чрез този договор силна българска подкрепа за членство в НАТО и ЕС. И това е записано още в преамбюла на договора. Дано не изтърве този шанс, защото късметът не каца всеки ден на рамото. България получава възможност да реализира реална активна политика – икономическа, културна, във всички сфери.

Един само пример: в периода 1941-1944 г. Царство България инвестира в Македония средства в размер на 30% от националния бюджет на страната. С тях са изградени пътища и железопътни линии, културни институти – десетки училища, университет, театър, Народна библиотека, църкви, старчески и детски домове, спортни дружества.

Никой не иска от нас сега да правим същото. Но поне чрез модерна пътна инфраструктура да улесним контактите между гражданите на двете държави сме длъжни. Българските фирми трябва да бъдат насърчавани и стимулирани да инвестират в Македония. Промяната трябва да е видима и не може да остане само на равнището на т. нар. „общи чествания”.

- Кои външни сили подкрепиха договора и кои се надяваха да не се стигне до подписването му?

- Спор няма, че Европейската комисия ще приветства подписването на Договора като важна крачка от процеса на евроатлантическа интеграция на региона. Мърморенето ще дойде от страна на онези среди в Македония, които все още живеят в югославското минало или в „антични” времена, както и от политици, общественици и учени в Македония и България, обвързани с политиката на Русия – в миналото и днес. Защото Русия многократно открито е заявявала, че е противник на разширяването на пространството за сигурност на НАТО и на разширяването на Европейския съюз.

Договорът е и ясен знак към Белград, че ако иска да върви в същата посока, трябва да научи българо-македонския урок, че пътят към ЕС минава през членството в НАТО и през добросъседството.

Договорът е и едно приятелско рамо за Македония в спора й с Гърция за името. Защото той за пореден път признава нейното конституционно име и така сваля ярема на глупавото понятие „бивша югославска”.

- Договорът не може с магическа пръчка да промени настроенията в обществото в Македония и България, да изчисти натрупаните негативни наслоявания. Какво в повече ще имаме в действителност сега, след подписването му?

- „Повечето” е от ключовата дума „добросъседство”, от създаването на междуправителствена комисия и на съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Тяхната задача е да отварят, а не да залостват „врати”.

- Как си представяте ролята на т. нар. Съвместна мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни проблеми. Ще може ли да реши промяна в македонските учебници, в които историята се преиначава и дори фалшифицира, например?

- Представям си я като работа с документи. Например, когато е факт „документът”, озаглавен „Български народни песни” (на братя Миладинови) той така да се изучава и в македонските, и в българските учебници като „Български народни песни”.

Когато Кирил Пейчинович от Тетовското село Теарце е казал в средата на XIX век, че пише на "препростейшим и некнижним язиком Болгарским", даскалите и в Р Македония, и в Р България трябва да го цитират точно. Ако Василий Българоубиец, както личи от прякора му, е убивал българи, няма как те да станат македонци. За пореден път се чудя защо днешните македонци искат да са убивани техни сънародници?

Когато Димитър Талев в „Железният светилник” говори за българи, то те трябва да си останат такива, а не преводачът да ги „изчиства” или заменя с „македонци” или „славяни”, както за съжаление направи покойният Трайче Кръстески.

Когато издават в Р Македония стихотворенията на известния ляв поет Александър (Ацо) Караманов не трябва да се разсейват и да пропускат стихотворение като „Народът”, от текста на което (и не само от него) се разбира, че през 40-те години на миналия век този млад поет не е правил разлика между българи и македонци, мислил ги е за един народ. Впрочем точно поради тази причина тази Караманова творба престоява неиздадена повече от половин век в архива на Македонската академия на науките и изкуствата.

- Какво отношение има договорът по отношение на признаването на т. нар. македонския език и нация?

- Никакво. Договорът работи, както казах, с конституционни понятия, а не с научни. Днешните македонци имат право да наричат своя език „македонски”, както бошняците имат правото да наричат своя език босански, хърватите – хърватски, черногорците – черногорски, люксембургците – люксембургски, а австрийците – австрийски. Това е политическо означаване на езика и е прието в техните конституции.

От научна гледна точка „македонският език” ще продължи да бъде това, което е: букет от западнобългарски народни говори, кодифициран в книжовен език. Но не трябва да забравяме, че езикът е система, която се развива бавно, консервативно. И никога с „партийно решение”, какъвто е случаят с „македонския език”. Защото, ако всяка партия, както са направили комунистите някога, тръгне да си прави езици на регионален принцип, в света ще настъпи пълен хаос.

С нацията въпросът не е по- различен. Аз не съм срещнал в Македония албанец или сърбин, който да каже, че е от „македонската нация”. И нормално, защото нациите се формират през XIX век и тогава хората, които са живеели върху днешната територия на Р Македония многократно са изявявали своето българско национално самосъзнание. Това, че не го правят по политически причини от 70 години е факт, както е факт, че в македонската конституция се говори за наличието на много народи, от много нации. И според нея няма само българи и българска нация. Което повдига въпросът къде са изчезнали ония близо 1 милион души, които в началото на XX век са се самоопределили като българи при провеждането на международната Карнегиева анкета. Скопени ли са, та не са оставили наследници? Избити ли са?

Явно е, че с късна дата в Македония искат да сменят националната самоопределеност на починали хора, включително ярки исторически личности – просветители, революционери, писатели и поети. И това е много лошо. То е и богохулно.

- Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ засега подкрепя договора, смятате ли, че позицията им може да се промени до ратификацията в парламента?

- ВМРО-ДПМНЕ в този случай няма полезен ход. Ако не подкрепи договора ще означава, че обслужва сръбско-руски политически сценарий, а не европейски, в полза на Македония.

- Прогнозирате ли проблеми при ратификацията от македонския парламент? И в какъв случай можем да ги очакваме?

- Някое и друго изказване „наопаки” ще има. Ако македонец не направи „напук, на инат” значи не е истински македонец. Но това ще бъде празна пушилка. Защото повечето от членовете на ВМРО-ДПМНЕ подкрепят договора с България. Те знаят, че ярките личности в миналото на ВМРО не са делили народа на българи и на македонци. Така, както и ние днес не казваме, че добруджанците са „друг народ”.

- Бихте ли казали, че днес (август – б. а.) е добър ден за отношенията ни с Македония, ако използвате собствената си крилата фраза като председател на българския парламент през 90-те години?

- Спор няма. Днес бе хубав ден за българо-македонските отношения. Но истински хубав ще бъде денят, когато знамето на Р Македония ще се издигне редом със знамето на България в НАТО и в Европейския съюз.

Александър Йорданов е бил председател на 36 Народно събрание (1992-1994), народен представител от СДС в 7-то Велико народно събрание, в 37-то и 38-то Народно събрание и председател на Комисията по външна политика на 36-то НС (1991-1994). Извънреден и пълномощен посланик в Македония от 2001 до 2005 г.