Това пише Вера Стойчевска–Антич в материал, публикуван в македонския “Утрински вестник” под заглавие “Климент Охридски – родоначалник на македонската писменост”, предаде агенция БЛИЦ.
"Смята се, че той е роден около 840 г., а се знае, че е починал на 27 юли 916 г. в неговия манастир в Охрид. Тази предпоставка се базира на решението на Климент Охридски да живее и работи най-често в Охрид, където е отишъл от българския център през 886 г., пише Стойчевска-Антич, имайки предвид българската столица. Тя не посочва, че Климент Охридски е изпратен в Охрид от българския княз Борис и с каква мисия.
Говорейки за преследването на учениците на Кирил и Методий след смъртта на двамата братя, авторката казва: "Измъчвани и прогонени, някои от тях умрели, други били продавани по европейските пазари като роби, трети се отправили към Адриатическото крайбрежие, а отделна група, сред които били Климент и Наум Охридски, преминали река Дунав и пристигнали в Белград. Оттам заминали за българската столица на княз Борис, където били посрещнати добре и настанени в най-богатите къщи на благородници, защото князът отдавна искал образовани хора, които са усвоили славянската писменост”, разказва жената, която говори за благородници в България, но не пропуска да отбележи и Белград по пътя на учениците на Кирил и Методий.
По-нататък Стойчевска-Антич продължава: "Мнозина слависти смятат, че Климент Охридски е роден в Охрид заради голямата му любов към този град. Документите не разкриват това, както и годината на раждането и произхода му. Но това, което е направил той с дейността си, остава като трайна придобивка за македонската история и култура. През 886 г. в Охрид Климент Охридски поставя основите на Охридската книжовна школа, в която става и първият учител. Той сигурно е знаел колко неграмотно е населението в Македония и е започнал интензивна работа по ограмотяването на млади и стари във формираната школа. В нея учениците са изучавали глаголицата".
Според авторката в славистиката дори се смята, че Охридски нарочно заминал за Западна Македония, която тогава била в състава на средновековната българска държава, за да може да проведе там спокойно цялата наследена Кирило-методиевска традиция. Антич обаче пропуска да каже, че Климент е изпратен в Охрид от българския цар Борис (между другото фреската с лика на цар Борис в църквата в манастира “Свети Наум” край Охрид и до днес е с избодени очи – бел. Блиц). И докато в Охрид се разпространявала глаголицата, продължава жената, в Източна България, в Преславската книжовна школа започнала да властва кирилицата. Просто е невероятно как пропуска да посочи.
"След моравската мисия той пренася дейността си в Македония, която става разсадник на Кирило-методиевската писменост и традиция. Изпъква като първия учител, като организатор на Македонската православна църква, като родоначалник на средновековната македонска книжовност", заключава Антич. Публикацията във вестника е в рубрика “Култура”.