Сърбия между Русия и Запада

“Милиони блестящи частици в едно единствено послание за братство и солидарност". Това са думи на сръбския президент Александър Вучич за частиците, втъкани в новата мозайка, представяща възнесението на Христос, на централния купол на храма "Свети Сава" в Белград. Тя беше представена на 22 февруари от Вучич и гостуващия в страната външен министър на Русия Сергей Лавров.

Това е един от най-големите проекти на мозаечна украса в света, тежи 40 тона и е подреждана в Москва в продължение на една година, а след това е превозена в Белград. Дело е на 90 руски художници, начело с прочутия Николай Мухин. Изработването й е финансирано от руската компания "Газпромнефт" с 4 милиона евро, гласяха официалните съобщение от събитието.

В този ред на мисли говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която придружава Лавров, получи от външния министър Ивица Дачич букет цветя във формата на сърце като "дар от целия народ за нейните изказвания в защита на сърбите".

И ако това са чисто символични сигнали, то Лавров отправи няколко съвсем прагматични послания.

Първото беше за Косово

Лавров увери своите домакини, че Русия няма намерение да променя твърдата си позиция на непризнаване на косовската независимост. Той изтъкна, че властта в Прищина би трябвало да се погрижи за собствените си проблеми, включително за обвиненията във военни престъпления, вместо да призовават Русия да ги признае. Лавров изтъква, че тази „печална страница сега се забравя, включително от нашите европейски колеги, които покровителстват прищинските власти".

Дачич също смята, че Западът би трябвало да оттегли признаването на Косово и смело заяви, че "албанската заплаха е главната заплаха в региона". По-късно ще видим какво мисли президентът Вучич по този въпрос.

Второто – към ЕС и НАТО (за неутралитета на Сърбия)

Лавров заяви, че Русия и Сърбия са партньори, които не си налагат нищо един на друг и че Москва поздравява усилията на Сърбия както по пътя й към ЕС, така и в отношенията й с Евразийския съюз. Руският външен министър напомни, че Русия не иска от Сърбия да преустанови контактите с когото и да е. Винаги сме били за това партньорите да имат свобода на избора и да развиват политическите си връзки, каза той.

Но Лавров смята за неуместни призивите от ЕС, че Сърбия трябва да синхронизира външната си политика с тази на Общността, като предварително условие за членство, и да наложи санкции на Русия. Той напомни, че такава грешка Западът вече направил като притиснал Украйна да избере между него и Русия.

В Любляна, където беше ден по-рано, Лавров заяви: „Смятам за абсолютно неправилно, за вредно, някои страни да бъдат изправяни пред фалшивия избор - или трябва да бъдете със Запада, или с Изтока". За съжаление, някои наши западни колеги подхождат именно с такава логика в отношенията си със страните от Западните Балкани, и не само там".

Москва получи гаранции от Белград за военен неутралитет на Сърбия. Това е „един от най-важните фактори на стабилност на Балканите“, изтъкна руският министър.

Москва успя си гарантира и друго: Сърбия няма да наложи антируски санкции. Вучич демонстрира привързаността си към Русия с думите, че „Сърбия никога не е била и няма да бъде против Русия. Надяваме се, че в Европа ще разберат това".

Трето – САЩ опитват да ни избутат

Руският външен министър заяви в Белград, че САЩ се опитват да изместят Русия от европейските пазари на енергоносители, предлагайки свой втечнен газ. Лавров е уверен, че „значителна част от антируските нагласи в Европа са по инициатива на Вашингтон, а целта им е опит да се установи американска военно-политическа и икономическа доминация“. Това, според Москва, се прави и с опити да се измести Русия от местните пазари на енергоносители, като европейците се принудят да преминат на по-скъп втечнен газ от САЩ.

Министърът припомни, че тази линия е била подкрепена от Европейския съюз и се е отразила негативно на интересите както на Сърбия и на други страни, "когато България под външно влияние торпилира реализацията на Южен поток". Лавров се надява, че ще бъде извлечена поука от тази ситуация и вече вижда „по-разумен подход към такива важни проекти като „Турски поток“ и „Северен поток 2".

Не помня толкова емоционален, официален във всеки смисъл, приятен и братски прием, беше заключителната оценка на Лавров от визитата му в Белград, която бе по повод 180-тата годишнина от дипломатическите отношения между двете страни.

Юнкер – правият път е към ЕС

Няколко дни след Лавров района посети председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като изводът от разговорите му е, че всички са на правия път по „европейската орбита“.

Същевременно той охлади ентусиазма, като не съобщи точни дати и предупреди, че никой няма да влезе неподготвен. На 25 февруари в Тирана, Юнкер каза че 2025 година е възможната дата за присъединяване към ЕС на всички страни кандидати от Западните Балкани, ако те изпълнят критериите за членство.

Албания беше похвалена за "впечатляващ напредък" в реформата на съдебната система и администрацията, и борбата с престъпността. Но ръководството на страната трябва да реши всички големи гранични спорове със съседите, за предпочитане преди ЕК да приключи оценката на напредъка на страните от Западните Балкани към членство в ЕС, отбеляза Юнкер. Очаква се оценката да бъде оповестена през април.

Македония също била постигнала голям напредък, но властите трябва да решат спора за името „с техните гръцки приятели“.

За по-малко от 12 години Черна гора успяла да измине невероятен път, показала силна воля да се присъедини към Европейския съюз и нейната съдба определено е в ЕС.

Юнкер като Лавров постави акцент върху Сърбия. Тя е на прав път, но трябва да реши спора с Косово, преди да може да влезе в ЕС. ЕС не може да приеме страна с нерешени териториални спорове – това каза Юнкер на президента Вучич.

ЕС иска правно обвързващо споразумение между Сърбия и Косово, но съдържанието на документа зависи от тези две страни.

Какво каза Вучич

Пред европейските лидери сръбският президент бе категоричен в европейската перспектива на страната си. Най-ясно той се изрази пред канцлера на Германия Ангела Меркел, на която гостува на 27 февруари – след срещата си с Юнкер в Белград: "Казах на канцлера, че е по-важно да целуваш земята на децата си, отколкото на предците си, важно за нас е бъдещето. Готови сме на компромис. И двете страни да изгубят по нещо, дори и да не бъдат доволни. За народа ще бъде неприемливо Сърбия да бъде единственият губещ".

На 28-ми в ТВ интервю Вучич каза, че споразумението с Прищина е необходимо за Сърбия, за да вървим наред към ЕС, за да имаме още повече чуждестранни инвестиции, нови заводи, повече работни места и по-добър стандарт. В противен случай ще се натъкнем на естествена стена, която не може да се пробие.

Ключовата дума за него е „компромис“ и от двете страни.

Ако не приемем, ще бъдем в задънена улица на европейския път, като Турция и Македония, а не забравяйте, че от момента, когато започнахме преговори, удвоихме чуждестранните инвестиции, категоричен е сръбският президент.

Борисов – Балканско „Белене“ и Балкански Бенелюкс

За разлика от идеологически настроените Лавров и Юнкер, българският премиер наблегна на плановете и перспективите за Западните Балкани. Като ротационен председателстващ ЕС той събра на 26 февруари премиерите на балканските страни на бизнес форум в Лондон – европейската финансова столица.

След като говорител на ЕК се обзаложи, че много скоро ще има Бенелюкс на Балканите, премиерът Борисов „набразди“ района с магистрали и дигитални мрежи. Анонсира и Балканско „Белене“.

В Лондон той откри възможността на българската площадка и с вече купените реактори АЕЦ „Белене“ да стане съвместен проект на балкански държави. Той очерта и „токовия“ маршрут - от България, през Подгорица в Италия. Пред ЕБВР и други финансови инвеститори Борисов очерта няколко транспортни коридора - номера 4, 8 и 10, за 30 милиарда евро с шосета, ж.п. линия и интернет. На 5 млрд. евро е изчислена дигиталната инфраструктура в региона.

На 1 март в София всеки от премиерите на 6-те страни от Западните Балкани ще обяви кой точно какво ще финансира по тези проекти, обяви в Лондон Борисов.  Всеки ще си каже какво от проектите е вече построено и колко точно финансиране е нужно за тяхното завършване. Той смята за реалистично да те за бъдат изцяло завършени до 7-8 години.

"Добре, че е Бойко", бяха казали в Давос балкански лидери, цитирани от министър Лиляна Павлова, във връзка с усилията на премиера за нова европейска перспектива и инфраструктура в конфликтния регион.

В София днес завършва обиколката на Юнкер, върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и комисаря по въпросите на съседството Йоханес Хан.

Тримата ще участват във вечеря, давана от премиера Бойко Борисов. На вечерята са поканени ръководителите на шестте държави от Западните Балкани. Срещата е подгряваща за по-важната, насрочена за месец май отново в София между държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС и от Западните Балкани.

И пак за Сърбия и Косово

В София се очаква и среща на върха между Сърбия и Косово - между Вучич и президента Хашим Тачи.

Вучич е за компромис, но казва, че Косово не е готово за такъв. Косово е против отстъпване на територии, евентуално северната част на страната, населена главно със сърби. Така, според някои, можело да се реши спорът.

Косовският премиер Рамуш Харадинай обаче заяви вчера за Би Би Си, че "приказките за територии" са довели до трагедии и войни на Балканите, и подчерта, че не желае още една война в региона.

Харадинай каза, че предпочита да седне на масата със сръбския президент Александър Вучич и да завършат това, което е останало нерешено между Косово и Сърбия - а това е признаването на Косово.