Западните Балкани – без голям шанс по трънливия път към ЕС

stat
14:10  |  31 януари 2018 | По света / Автор Виктор Стефанов /  
Западните Балкани чакат шанса си Западните Балкани чакат шанса си
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

Въпреки пожеланията и надеждите страните от Западните Балкани са твърде далеч от членство в Европейския съюз.
И не само, защото формално Съюзът няма да се разширява преди 2025 г., както обявиха представители на сегашната Европейска комисия и редица лидери на държави членки.

Най-важното, което ги задържа, е, че в тези страни и между тях "ври и кипи" от стари и нови политически, етнически, исторически и какви ли не още конфликти.

В региона се пречупват и сериозни геополитически интереси - на Русия, САЩ, Турция, ЕС, НАТО, като всеки дърпа към себе си.

Погледнато от друг ъгъл – ЕС пази и своята сигурност: голям брой косовари, албанци и босненци се вляха в редиците на джихадистките групи в Ирак и Сирия и вече се завръщат.

„Добре, че е Бойко“

Така министър Лиляна Павлова обобщи реакциите на форума в Давос от представители на страни от Западните Балкани за усилията, които полага българския премиер за европейска интеграция на региона.

Това, което се случва, е исторически момент за Балканите, каза Павлова и сигурно има право – усилията поне видимо са факт, както и това, че Западните Балкани бяха забравени като „лошо дете“ или „заден двор“, "барутен погреб". Последното често се повтаря от самия Борисов.

„Западни Балкани“ обаче е хлъзгаво понятие; политическо, въведено за страните на Балканите, които не са членки на ЕС: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония, Сърбия и Черна гора. Нека изтъкнем, че това са страни, за които е немислимо „груповото приемане“ в ЕС, както стана на два пъти в последните разширявания - през 2004 с 10 страни и през 2007 г. с две.

Докъде са стигнали

Черна гора

Като че ли най-напредналата по пътя на евроинтеграцията. Тласък за това сякаш даде решителният завой на Запад, след като преди малко повече от година страната се присъедини към НАТО. Черна гора обвини Русия, че стои зад осуетен опит за преврат в деня на изборите през октомври 2016-а. Русия отрича.

На заседанието си от 29 юни 2012 г. Европейският съвет одобри решението на Съвета за започване на преговори за присъединяване. 28 от 35 преговорни глави бяха отворени за преговори, като три от тях вече са временно затворени.

Проблем остава ратифицирането на споразумението за границата с Косово – проблемът е и за двете страни.

Македония

На заседание от 15-16 декември 2005 г. Европейският съвет реши да предостави на Бившата югославска република Македония статут на страна кандидатка. На 15 декември 2015 г. Съветът прие заключения относно процеса на стабилизиране и асоцииране ЕС - Западни Балкани, обхващащ БЮРМ (така наречена официално в източниците на ЕС).

Съветът все още не е решил да започне преговори за присъединяване. И не би могъл, поне не и докато се води спорът за името на държавата.

Сърбия

Сърбия подаде молба за членство в ЕС на 19 декември 2009 г. На 1 март 2012 г. Европейският съвет даде на Сърбия статут на страна кандидатка. През януари 2014-а преговорите започнаха. Оттогава 10 от 35 преговорни глави бяха отворени за преговори, като две от тях вече са временно затворени.

За всички страни, с които се преговаря, важи следното: Наблюдението на напредъка по отношение на привеждането на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС и тяхното прилагане ще продължи в хода на преговорите.

Албания

Албания подаде молба за членство в ЕС на 24 април 2009 г. На 26 и 27 юни 2014 г. Европейският съвет реши да даде на Албания статут на страна кандидатка.

След 9 заседания на съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС - Албания (последното на 15 ноември 2017 г.) интеграцията е стигнала до отбелязване на продължаващия ангажимент на Албания към програмата за реформи.
Страната се надява да започне преговори по присъединяване тази година.

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина подаде молба за членство на 15 февруари 2016 г. Оттогава, както изисква процедурата след всяка подадена молба, се очаква становището на ЕК. Ако то е положително, Европейският съвет може да вземе решение да предостави на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка.

Косово

Засега са проведени две заседания на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС – Косово, които правят преглед на отношенията между двете страни и се обменят мнения за развитието на обстановката в Западните Балкани.

Отвъд формалните преговори и решения


Отношенията между Сърбия и Косово, и Македония и Гърция са индикатор за региона и интеграцията на страните от него в ЕС.

В ТВ интервю наскоро президентът Александър Вучич каза, че Сърбия не може да се надява да стане член на ЕС без ясно и категорично установени граници. След среща с косовския президент Хашим Тачи на форума в Давос Вучич заяви, че това, което Сърбия е постигнала в икономически план, не е устойчиво без политическа стабилност.

Двете страни водят (само) технически консултации, но някога може да стигнат до преговори за "задължаващо двете страни споразумение". Диалогът с Прищина ще продължи със сигурност преди края на тази година, увери сръбският президент.

Убийството на един от лидерите на косовските сърби - Оливер Иванович, усложни ситуацията, но лидерите на двете страни отговориха с мирни послания.

Заговори се за възможен референдум за признаването на Косово, но наблюдатели отбелязват, че за да има резултат, задоволяващ ЕС и местните власти, сърбите трябва да получат нещо повече, освен членството в Общността.

Както може да се очаква Косово е основната разделителна линия и между Сърбия и Албания. Имаме различни становища по някои въпроси, но осъзнаваме, че нашите две страни играят важна роля за запазването на мира, е казал Вучич в разговор с албанския премиер Еди Рама, който двамата са имали също в Давос.

Както написа наскоро Кс. Куналаки във в. ”Катимерини” премиерът „Еди Рама пробуди призрака за Велика Албания“, поставяйки въпроса за евентуален "съюз" на неговата страна с Косово, след като Македония вписа албанския като втори официален език. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пък каза, че "албанците трябва първо да интегрират териториите си, а след това да се присъединят към ЕС".

Ердоган явно има предвид Албания, Косово, части от Македония, дори Сърбия и Черна гора.

На свой ред Русия не се отказва от политическото си и бизнес „приятелство“ в района, особено в Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. Израз на това е орденът, с който президентът Владимир Путин отличи на 30 януари сръбския външен министър Ивица Дачич - за приноса му към укрепване на приятелството с Русия.

Сърбия има проблеми и с Хърватия. Отношенията им се „късат“ заради мрачното недалечно минало. Ето два епизода от последните дни, увеличили допълнително напрежението:

В Белград бе открит паметник на майора от югославската армия Милан Тепич, предизвикал през 1991 г. експлозия на 170 тона боеприпаси и мини във военен склад в Биеловар, при която загинаха 11 хърватски войници. Хърватия определи действията на Тепич като терористичен акт, Сърбия го нарече "герой от Югославската народна армия", а реакцията на Хърватия - "антисръбска истерия".

Загреб обвини Сърбия, че с изложбата за лагера Ясеновац в централата на ООН в Ню Йорк "манипулира и пласира фалшиви данни", като използва за "пропагандни цели" страданието на жертвите в този усташки лагер от Втората световна война.

Планираното за края на 2017 г. посещение на Вучич в Загреб бе отложено за по-добри времена. Днес се разбра - за 12 и 13 февруари.

Има все пак и добри новини: активизирането на България в региона и сигналите, че Гърция може да вдигне ветото за членството на Македония в НАТО и за старта на преговорите с ЕС.

Ако оставим настрана „националния раздор“ в Македония заради албанския език, има сигнали, че спорът с Гърция за името може да бъде решен с компромис. Въпреки масовото несъгласие в страната си премиерът Алексис Ципрас обяви, че е склонен да преговаря за име на Македония, което задоволява всички страни – с географско название, от една или две думи и пр. възможности. Повечето наблюдатели обаче са категорични, че скоро до развръзка няма да се стигне.

А в това време се чертаят сценарии за падане на проевропейското правителство на Зоран Заев и последваща подялба на Македония между Албания и България, ако „не продаде името“.

Какво можем да направим ние?


България подписа договор за добросъседство с Македония, който е даван за пример. Другото засега са само думи и добри намерения за проекти.

Премиерът Бойко Борисов се включи в реденето на геополитическия пъзел в региона: моите колеги в Брюксел съзнават, че ако една част от Европа си я дадем просто ей така, няма на кого да се сърдим после, че ни е влязъл в задния двор – влиянието на Турция например, или на Саудитска Арабия, или на Китай".

Според ротационния председател на ЕС „спасението“ е в развитие на инфраструктурата на това „страхотно място за инвестиции“ – жп линии, магистрали, газопроводи.

Наивно е да се смята, че само това е решението, както пролича от изложените по-горе проблеми. А и кога ли София ще се свърже с Кьолн през Скопие и Тирана...? Това според Борисов (и канцлерът Меркел) била „основната ос, която сме длъжни да направим“.

"Политическата стабилност в региона е също и политическа стабилност за нас". Това каза през юли 2017 г. на среща на върха на ЕС-Западни Балкани в Триест канцлерът на Германия Ангела Меркел.

Тогава ЕС договори 500 млн. евро грантове от ЕС и кредити от ЕИБ и ЕБВР за инвестиции в свързаност. Да се надяваме, че тези пари се инвестират по предназначение.

През май предстои нова среща на върха – в София. На нея вероятно ще се обещаят нови грантове и кредити, ще се кроят нови планове по оста Север – Юг, ще се чертаят карти по проекти... Но така нужната политическа и етническа стабилност едва ли ще може да бъде гарантирана.




Последно в По света


Активизира се Източният маршрут на мигрантите

Миграционната криза в Европа продължава, независимо от намаляването на миграционните потоци от Северна Африка, Близкия Изток и Азия през 2017 г.