Там нещата вървят по-кротко и далеч по-ненасилствено от други агресивни ходове на Кремъл, но това не ги прави по-маловажни за новото задействане на Голямата игра през 21-ви век, посочва Леонид Бершидски в статия, публикувана от Блумбърг под заглавие "Русия отново задейства Голямата игра на Балканите".

Подобно на Руската империя и Близкия изток, Балканите отдавна представляват интерес за Русия, посочва авторът, който е коментатор на Блумбърг. Леонид Бершидски е основател и бивш редактор на руския бизнес всекидневник "Ведомости" и е създател на анализаторския сайт Слон.ру. Блумбърг уточнява, че мнението в статията не отразява задължително редакционната политика на агенцията.

Докато вниманието на Русия бе насочено навътре след разпадането на СССР, страната успя да изрази само слаб протест, когато Западът надзираваше разделянето на бивша Югославия, което наказа традиционните привърженици на Русия - сърбите. Западната гледна точка на тези възражения от това време са описани уместно в неотдавна класифицирани анализи на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) от 1993 г.: Някои руснаци задават въпроса защо Западът и САЩ в частност, се месят в район, на който Русия винаги е гледала като на своя традиционна сфера за влияние. Западът не трябва да приема този аргумент сериозно в днешния свят.

Светът обаче се променя и то не само благодарение на носталгичните усилия на руския президент Владимир Путин. "САЩ се изтеглят от известно време като източник на сигурност", заяви македонският външен министър Никола Попоски пред австрийския вестник "Стандарт" през декември. Ако администрацията на Доналд Тръмп се окаже наистина изолационистка, както Тръмп обещаваше по време на кампанията, от Европейския съюз ще зависи запазването на сегашния ред на Балканите. Русия се чувства доста уверена тези дни, изправена пред фрагментирания и откровено беззъб ЕС, отбелязва Леонид Бершидски.

Николай Патрушев, ръководител на Съвета за сигурност на Путин, неотдавна окачестви потенциалното разширяване на НАТО с включването на Черна гора, Македония и Босна, като една от най-големите западни заплахи за Русия. Кремъл вече видя как ключовият балкански съюзник България се присъедини към НАТО и ЕС и потопи голям проект за доставка на руски природен газ. Всичко, което Русия може да направи в България сега, е да подкрепя проруски политически фигури, като новия български президент Румен Радев, и да се надява, че те могат да устоят на натиска на Запада, пише авторът на статията.
Целта на Путин в другите балкански държави е най-малкото да ги държи неутрални и, ако е възможно - на ръба, когато става дума за членство в западни структури. С тази цел Русия оказва натиск за закриване на поста на върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина, който бе създаден съгласно Дейтънското мирно споразумение и сега се заема от австриеца Валентин Инцко.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви на пресконференция тази седмица: Ние напомнихме на нашите западни партньори многократно, че вече е нередно да се поддържа в Босна и Херцеговина, която е смятана за независима държава, така наречената канцелария на върховния представител, който има правомощия като главен губернатор и може да налага всякакви решения на трите народности в Босна.

На Балканите, както и на други места, Русия тества границите на възможното и се радва на силна връзка със сърбите, както в самата Сърбия, така и на територията на бивша Югославия.

Лавров активно защитава президента на Република Сръбска в Босна Милорад Додик за постоянните му усилия за утвърждаване на сръбската идентичност. Додик, който говори прочувствено за своята мечта за сръбско единство и нарича американския посланик там "доказан враг" на сръбския народ, е смятан за размирник от Запада: Тази седмица САЩ дори го санкционираха за нарушения на Дейтънското мирно споразумение, след като Додик въведе собствен ден на независимостта на босненските сърби. За Москва той е удобен инструмент за намаляване на западното влияние в Босна и може би дори за разцепване на държавата. През декември миналата година Русия реши да изплати на Босна част от съветския дълг към бивша Югославия в размер на 125 милиона долара и това е най-директният начин, по който Русия може да помогне на Додик и същевременно да подкрепя Дейтънските споразумения.

Русия бе особено заинтересован наблюдател на скорошната случка с първия влак, изпратен от Белград за Косовска Митровица, град със сръбско население в Северно Косово. "Косово е Сърбия" беше написано на 21 езика върху влак руско производство, което толкова силно обиди косовските власти, че спряха влака на границата и го върнаха обратно. Няма нищо ново що се отнася до надписа - Сърбия, заедно с много други държави, не признава Косово. Косовският президент Хашим Тачи обаче се разгневи на провокацията, обвинявайки сърбите, че подготвят използването на "Кримски модел", за да превземат северната част на неговата страна.

В това има ирония. Признаването на Косово от Запада беше прецедент, който Русия използва, за да оправдае референдума, който доведе до формалното руско овладяване на Крим. Руският намек обаче е уместен. Лавров се похвали на пресконференцията си, че сръбският му колега му се е обадил в деня на инцидента, за да обясни станалото и взе страната на Сърбия, казвайки че косовските власти са нямали право да спират влака.

Сърбия не е изцяло проруска - тя е, преди всичко, кандидат за членство в ЕС и около 40 на сто от населението й е проевропейски настроено. Но Русия провежда съвместни военни учения там /последното бе през ноември/ и мнозинството от сърбите симпатизират на Русия заради исторически връзки и дълбоко недоверие в НАТО. В други бивши югославски държави, където Русия няма толкова открити съюзници като Николич и такава широка подкрепа сред народа, нейното влияние е повече задкулисно, пише Леонид Бершидски
Русия подкрепя режима в Македония в стил Путин и определи протестите през 2015 г. като опит на Запада да овладее страната. В Черна гора, където правителството е прозападно и почти половината от населението подкрепя членството в западните структури, руснаци бяха обвинени миналата година в опит за преврат и убийство на високопоставени длъжностни лица. Обвиненията може и да са политическа стратегия, но Русия има ясно изразен интерес да държи Черна гора вън от НАТО, отбелязва авторът.

По един или друг начин Русия е намесена във всяка балканска държава и тази намеса става все по-активна. Тя включва сръбскоезична пропагандна машина и мрежа от приятелски настроени местни неправителствени организации и медии. Ако нещата се нажежат, политическа и военна намеса не е изключена. За разлика от предшественика си Борис Елцин, Путин не смята, че сферите на влияние са остаряла идея, пише Леонид Бершидски.