В чл. 242а от кодекса депутатите записаха, че гражданите, които не пуснат бюлетина на два последователни избора от един и същ вид без уважителни причини, ще бъдат заличавани от избирателните списъци.

Възстановяването на правото им да пуснат бюлетина ще става с изрично писмено искане до общината по постоянен адрес. За да не се стигне до отписването им от списъците, негласувалите граждани ще трябва да доказват „със съответните документи“ някоя от следните „уважителни причини“ - били са извън страната, имат трайни увреждания, нарушено зрение, трудна подвижност или са на повече от 70 години.

Тази мярка на практика обрича на гражданска смърт избирателите, защото ги лишава от основно право каквото е изборното право“, заяви Мая Манолова в Смолян, където проведе изнесена приемна, цитираха я от пресофиса на омбудсмана.

В жалбата си до КС тя припомня, че в Конституцията изрично е уредено кои граждани имат избирателни права и нито ЦИК, нито Народното събрание следва да определят условията за упражняване на вот. Те могат да определят единствено как да става това.

Избирателното право е едно от основните конституционни и граждански права, а един от принципите на Венецианската комисия за добри изборни практики е „всеобщото избирателно право, пише в жалбата си Манолова.

Омбудсманът е категоричен, че фигурирането в избирателния списък легитимира избирателя като такъв, но правото му на вот не произтича от списъка, а от самата Конституция. От това следва, че заличаването от списъка на хора с избирателни права според основния закон, по същество представлява „целенасочено действие за ограничаване на избирателното право“.

Манолова обмисля да сезира Конституционния съд и по още една тема - приетите ограничения за гласуване в чужбина. Според сега действащия Изборен кодекс няма възможност за разкриване на автоматични секции зад граница там, където на предишните избори са гласували 100 души.

Освен това депутатите въведоха „таван“ от 35 избирателни секции във всяка чужда държава, без значение колко българи живеят там и колко от тях имат желание да гласуват.

Жалбата си до КС обаче Мая Манолова ще прати, след като бъде консултирана с представители на българската диаспора в чужбина.