Става въпрос за неизплащането на работни заплати, осигуровки, обезщетения, неизпълнени социални ангажименти и др.

Проблемът с неизплатени заплати става все по-актуален през последните години. Лично омбудсманът Мая Манолова се налагаше да "гаси пожари" в няколко фирми предимно в добивната и шивашката промишленост.

Първата промяна предвижда невъзможност собственици на фирми да продават активи на клошари и неграмотни хора с цел да избегнат плащания към работниците.

Иска се и забрана на продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите работници.

Друга промяна предвижда фирми с неизплатени задължения към работници да не могат да участват в обществени поръчки.

Освен това се иска при фалит на фирма вземанията на служителите и да бъдат първи по ред.

Манолова и шефът на КНСБ Пламен Димитров имат претенции и към фонда за обезщетение на работниците във фалирали предприятия. Според тях в него има 250 млн. лв. а изплатените обезщетения са минимални.

Има и предложение работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателите им са в неплатежоспособност.

„Предлагаме да бъдат разширени контролните правомощия на Инспекцията по труда“, каза още омбудсманът.

Утре националният защитник ще внесе конституционна жалба срещу чл. 245 от Кодекса на труда, според който при финансови затруднения работодателите разплащат на работниците до 60 на сто от дължимите възнаграждения. Текстът на конституцията е пределно ясен - за положения труд се дължи пълно възнаграждение, аргументира се Манолова.

В момента има над 20 случая на злоупотреби и експлоатация на работници у нас, уточни целта на внасяните законопроекти омбудсманът. Най-засегнати са в шивашкия бранш и миньорите, а най-чести били нарушенията в Дупница, Бобов дол, Ветрен, Добрич, Оброчище, Русе, Враца, Видин, Варна, София и др.

Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами, държавата и некоректните работодатели се крият,а институциите вдигат рамене с оправданието, че нищо не може да се направи, разясни Мая Манолова.

Регулярно неплатените заплати, констатирани от ГИТ, са между 30 и 70 млн. лв., добави президентът на КНСБ Пламен Димитров.

И Манолова, и Димитров не виждат смисъл от анкетна комисия в НС, която да проучи случаите с неизплатени заплати и некоректни работодатели, каквато предлага БСП.

Анкетна комисия по проблем, за който знаят всички български граждани - че има нагли и некоректни работодатели, е странно, коментира омбудсманът. Парламентарният й опит показвал, че когато целта е да се забави един проблем или изобщо да не се реши, се прави анкетна комисия.