Божана Апостолова: Времето е на децата на България

"Ние живеем в трудно време, хаосно време, време на човешки низости", казва издателката, собственик на "Жанет 45".

15:25 | 27 декември 2016 6 411 БГНЕС

Времената, годината

Имам в живота си един личен акцент и съм го превърнала в политика на Издателска къща "Жанет 45". Търся талантливи автори - не ме интересува, че не са известни. Не ме интересува, че нещо още им липсва. В прозата основното, с което човек трябва да разполага, е самият живот - натрупаният опит в годините, онова, което като с остен те ръчка във всички посоки. Ние живеем в лошо време, трудно време, хаосно време, време на какви ли не вече човешки низости. И как не разбра нито едно правителство, ни Министерство на културата, как не разбраха основните институции, че колкото по-духовен е един човек, толкова по- малко той е склонен да трупа комплекси от една страна, да прави компромиси- от друга, и трето, той не е склонен на най- важното- да знае своята цел и да я гони. Ето, аз имам определена цел- търся и откривам таланти като издател. И толкова се радвам на всеки мой успех.

Тази година е година на много успехи, на нови имена, които ме радват. Най-напред искам да кажа, че годината ни беше оценена по достойнство. Получихме "Златния лъв" за най-добре оформена книга, за най-добра книга - това е Маргарит Минков, оформена от Люба Халева, първи том. Изключителни истории. Това е голям български писател, жалко, че вече го няма перото му, жалко, че разполагаме само с това, което е оставил. Колко ли неща можеше да напише... Многопластовостта му идва от мъдрия поглед, с който гледа вътре в нещата. Наградата получихме по време на Панаира на книгата в София, а иначе панаирът доказа, че не е толкова важно авторът да е изключително известен. По-лесно е за съдбата на книгата.

Твърдя, че книгата е като човека - всяка книга има своята съдба. Но ако Бог, ако 70-80% е предвидено какво ти предстои, накъде отиваш, то едни 20-30% зависят от нас. Тези проценти се опитвам да ги направлявам.

За панаира издадохме 31 нови книги, което е много голям урожай. Рисковете, които поемаме като издателство, не са малки, но благодаря на Бог, че синът ми Манол Пейков е до мен, а той все по- смело се налага като по-добрият издател от майка си. Млад, амбициозен, интересен, много четящ...

С големия Недялко Славов правихме Европейските писателски срещи в Пловдив. Един от гостите беше Мануел Рико Рего, той е шеф на испанските писатели, а там те са много, около 30 000. Срещата се проведе в Стария град, хората задаваха толкова умни въпроси и така задълбочено коментираха испанската литература, че той гледаше като ошашавен. Когато седнахме на вечеря, той каза: "Аз съм изненадан и като си отида, ще разкажа в Испания какво е България." Откъде познават България там? От нашите цигани. Защото ние им дадохме български имена и щом отвориха границите, те хукнаха навън. Всъщност те подменят нашия образ. Той беше шашнат, че има толкова умни хора. Викам му- Бяха още по- умни, публиката беше още по- добра преди години. Сега все пак бедността те кара да ходиш на две работи. Аз не обвинявам хората, че нямат пари да си купят книги. Аз обвинявам правителството. Защото - ето например книгата "Не сме тукашни"- вземаш 20% от тази книга ДДС, с което правиш купуването и невъзможно. 20" на 15 лв. са три лева отгоре, които отиват в държавата. Защо, питам аз? Тази държава, ако мислеше за духовността на нацията, поне тези пари и това са десетина - петнайсет милиона на година, можеше да ги даде за нови книги, с които да зарежда библиотечните фондове. И това не правят. Защо, питам аз? И после казват - ами Божана ни плюе. Не, Божана не ви плюе. Ето, аз директно казвам, че Бойко Борисов доста се понаучи и вече може да се оправя с държавата. Но за това на нас ни трябваха 2-3 години, докато той се учи. А ние имаме един манталитет, майка плаче. Когато се понаучи, викаме- махайте го тоя!

За себе си

Колкото човек по-малко знае, повече вярва на оскъдния си инстинкт. Оскъден, защото и инстинктът е като въображението- ако го храниш, ако трупаш много култура, много духовност, ако четеш, ако знаеш, ако си информиран, във всички случаи ще ти е по-трудно, защото знаеш, че в един момент животът свършва. Вчера ми се обажда един приятел, казва- загубих дъщеря си. Най- страшното. Сто пъти съм готова да умра за всяко дете, да се запази неговият живот. Аз, каквото съм могла, съм го направила. Дървото ми вече е почерняло, овъглено, плодовете му са обрани, колкото имаше на него. Ей сега скоро се появи едно зелено листенце и това е внучката ми. Тя раззеленява дървото. Но дървото, за жалост, ще си замине. И много е редно да замине преди всички останали, да не се посяга на млади животи, а ние всички да помагаме, колкото можем усилия да положим, за да държим в шепи тия светли душици децата на България, собствените си деца и собствените си внуци. Времето е тяхно. Жестоко е да бутнеш непозната жена по стълбите, да направиш атентат...От себе си се отказал, защо трябва да лишаваш хората от живота им?! Много ме е страх, че дойде време на безверие, на апатия, на липса на достойнство и гордост. Да кажеш- това не може да бъде. И да си крепим духа вътре в нас, непременно да можем да се хващаме поне от време навреме за ръце. Ние, за жалост, и това не правим. Отдаваме се на течението и викаме "Карай ..."

Въстанието на Божана Апостолова

В края на януари 2015 година Божана Апостолова основа Движение "Да спасим България". Идеята за пробуждане на гражданското общество се появи първо в отвореното писмо, което видната поетеса и издателка публикува на личната си страница в една от социалните мрежи. В него тя написа, че България си отива, младите хора я напускат, а нацията е загубила духовността си.

То беше по-скоро опит духовно да подкрепя с енергията и интелекта на известни имена, на които народът вярва. Като Стефан Цанев, Георги Господинов и т.н. Да запалим клечката, да поддържаме огънчето живо, да могат хората да правят красиви добри неща, да натискаме, когато виждаме, че с нещо се злоупотребява. За жалост, с много енергия тръгнах, с много любов, но... Един Стефан Цанев ми каза: "Божана, мен не ме пиши там. Защото те ще те употребят. "Георги Господинов каза: "И аз не мога да участвам. Това, което пиша, то е по тия въпроси, аз само с това мога да помогна. "И се оказа, че баш интелектуалната сила на България реагира по един и същи начин. Да не говоря, че някои люде отгоре се обаждали на известни бизнесмени - не се включвайте в това, че ще пострадате...И в това време мъжът ми се разболя, откриха му рак с разсейки навсякъде и когато виждаш, че един човек, който всичко това, което аз искам да дам на хората, той ми го е дал на мен със целия си живот, с цялото си поведение, с мозъка си, с достойнството - искаш поне да умре като обгрижен, обгледан мъж. Сега гледам, много народ се обажда- " Госпожа Апостолова, нека да продължим!". Но докато интелектуалците не осъзнаят, че трябва да отделят час- два именно като водачи на нацията, докато медиите не осъзнаят своята роля...Не е ли срамно, колко от големите телевизии говорят за култура, за книги, за картини...

За новите книги и авторите

Преди десет дни излязоха "Мумините" - изключителни четири книги на Туве Янсон, цветни отвътре. Книги, изпипани от начало до край.

Книгата - събитие за издателството тази година е в купа на Манол - преводната литература. Това е "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен. Много от големите имена, които се изказват за книгата, казват, че по-добра от нея не са чели в последните 25 години. Уникална книга. "Земя на синовете" на италианския писател Джипи също е изключителна книга. Манол издаде и Хасан Бласим - едни разкази, които мен буквално ме втрещиха с натуралното си описание, с това, че той успява да проникне в човека и да му внуши - Не го правете това, без да е декларативен. Изумителен Хасан Бласим. "Проблясък" от Малкълм Гладуел също е много силна книга.

И сред книгите на българските автори има много ярки послания. "Милионер по назначение" на Теодора Колева, например. Това е една книга за съвременността, за прехода. Една много важна книга, която издадохме тази година, е "Падение и спасение" на Весела Тотева. Това е историята на една хероинова наркоманка. Цели осем години тя е усещала дявола в себе си, била е на ръба на смъртта, пред дъщеря си си е била хероина в колата. Не бих казала, че това е голяма литература, но е добре написана публицистична книга, особено важна за времето, в което живеем.

"Послеписът" на Христо Карастоянов излиза след голямата му книга "Една и съща нощ". Както "Не сме тукашни" на Радостина Ангелова, така и "Послеписът" са ярки заглавия. Това е книга за носталгията по едно време, в което имаше обич, в което имаше любов, но заедно с тях имаше и 68-ма година. Т.е. протуберансите на човешкия дух бяха същински термометър. можеха да измерват температурата на времето и да реагират спрямо това. Щом се появява 68-ма година, човек въстава, за да пази любовта си, децата си.

"Милост за приятелите" на Силвия Томова - тиражът й свършва 20 дни след издаването. Силвия е изцяло рожба на Издателска къща "Жанет 45", както и Здравка Ефтимова, която скоро получи колкото национални награди има. Силвия е много млада и аз очаквам тепърва да направи такъв бум, че да запише името си в световната литература като един Георги Господинов, който е преведен на 36 езика.

След него тръгва и великолепният Милен Русков - тази година го купиха 8-9 държави. Йохан Девлетян, не искам да пропусна този страхотен пловдивчанин. Това е втората му книга - "Експерименти, любови, неопровержимости". Изненадана съм от таланта на Йохан, защо ли е чакал толкова време да пропише.

Ние сме издателство, което се старае да поддържа поезия. За цялата година съм издала 35-40 поетични книги. Налагат се все по-добри и по-добри имена. Моя слабост е Рене Карабаш. Скоро от нея ще излезе роман.

Моя слабост е и Константин Трендафилов. Това са деца на 20 и няколко. Константин също всеки момент ще ми даде роман. Те смениха лицето на поезията. 700 души бяха на премиерата на Константин в София, такова чудо моите очи не бяха виждали. Той пише във фейсбук, красавец е, както и Илиян Любомиров. Те идват най-напред заради него, но като му прочетат книгата, разбират - ами това е поезия.

Сред новите ни имена е Ина Иванова, съвсем млад автор от Пловдив. Ани Илков е познат, за мен е един от най- силните съвременни поети. Тук е Андрей Захариев, наше откритие, водещият на "Библиотека до поискване". Това е една различна, една дълбока, една мисловна поезия. "Покрив и други основания" на Валентин Дишев, "Любовта идва" на Мария Донева... Това е десетата книга, която и издаваме. Тя продаде на панаира над 150 книги. Нали всички казват, че поезия не се чете? Е, как не се чете! Издадохме стихосбирки и на Илияна Илиева, млада авторка, на Божидар Богданов, вече познат, на Богомил Господинов.

Книгите на Божана

Постоянно обикалям училищата, чета на децата "Малките Божани". В Националната библиотека те са на пето място по търсене, на шесто е " Пипи Дългото чорапче". Това показва, че децата се интересуват най- вече от собствените си истории. Но си струва ей толкова да качиш горница, да им дадеш светлинка накъде да вървят, те са като попивателни, ще го направят.

Моята поетична книга, която посветих на съпруга ми - "За теб" пуснах в тираж 800 броя, което за поезия е много рисково. След две седмици книгата свърши, направихме нов тираж, който също отива на изчерпване. Сега свърших новия си роман, до март - април ще го държа, ще го редактирам, ще го оглеждам и ако преценя, че е стигнал, даже ми се иска, да надмине - моята лично любима книга "Делнична библия", тогава ще го пусна. В "Делнична библия" са преживяните от мен истории, в които има магнетизъм, има и сила, има и влачене на читателя след себе си. Това трябва да е една съвременна книга, защото ние живеем в едно трудно време. Малко време имат хората да отделят на удоволствия, а четенето е вид удоволствие. И ако не им дадем книга, която да ги връхлети, която да ги впечатли, която да ги влачи след себе си, по-добре да не опитваме...

*Божана Апостолова, издател, поетеса, автор на проза, лауреат на най-високо отличие у нас орден "Стара Планина", важен фактор в живота на българската литература – в интервю за БГНЕС за годината, за времената, за себе си, за новите книги на ИК "Жанет 45".