Проф. Димитър Йончев: Светът е на течение с днешните лидери

stat
08:43  |  8 юни 2017 / Редактор Николай Големанов / обновено преди 6 минути

Проф. Димитър Йончев* вижда най-тревожния и опасен проблем около съвременния тероризъм в "абсолютното безсилие" на държавните лидери да разберат явлението.
- Проф. Йончев, много зачестиха терористичните актове в Европа и сякаш се разширяват и териториално - не само из Европа, а например във Филипините, сега и в Иран. Дали това говори, че в явлението тероризъм е настъпило - или се задава - нещо коренно ново?

- Сравнително ново явление е самият религиозен тероризъм. Иначе класическия ние отдавна го познаваме, употребяват го в политиката, откакто има политика.

На терориста му е все едно дали ни плаши

Религиозният тероризъм не е като онзи, който преследва традиционните терористични цели - да вдъхне страх и ужас, и да промени политически позиции.

- Джихадистите също доста се стараят да подклаждат ужас...

- Тук мотивацията е друга, тук е засегната тяхната идентичност. И за тях един самоубийствен терористичен акт е сакрален акт, това е дълг към Бога.

Терористът изпълнява задачата си, задължението си, смисъла на живота - и колкото повече смърт посее около себе си, толкова по-сполучливо го е направил.

На него му е все едно дали ние ще се плашим, или не. Все едно му е дали ще има "тежко наказание за извършителите", както предупреди английската министър-председателка. Един самоубиец не се вълнува от тези неща.

Територия на този тероризъм като цяло си остава традиционно ислямският свят и, разбира се, водещите западни държави като представители на "Дявола", на търгашеския дух на Запада. Той разкъсва техните общества и праща в модерността.

А, както ви подсещат турските сериали, тези общества са патриархални, затворени, с почти средновековен морал. Днешният сблъсък с глобалната цивилизация явно подсича очакванията им, дълбоко ги разстройва.

Вижте този самоубийствен инстинкт - каква разлика от християнската култура! За християнина самоубийството е грях. А при тях това е героизиран акт, както ви казах сакрален.

Разпадане

Има доста различни неща между двете култури и аз се боя, че онези, които вземат решения в нашия свят, много, много не са наясно.

- Тези хора постоянно говорят за борба "против тероризма", но виждаме, че тя се води против едни или други терористи. Малко като "борбата с престъпността", която всъщност е вечна война против престъпниците, тя не е насочена към ограничаване на самото явление...

- Много правилно сте го усетил. Да. Но ако говорим за някаква метафора, бих ви предложил следното:

Съвременният свят е многослоен, при това всеки слой влияе на другия. Да кажем, най-отдолу е глобалният слой, най-отгоре - личностният. Но какво става с всички останали слоеве, междинните - национални, регионални, групови, особено културните групи като семейства, общности и т.н.?

Те се взривиха, държави също се разпаднаха и животът на хората днес е разпрашен едва ли не на атоми. Всичко това влияе в куп комбинации и нищо не може да се обясни само с един слой. Не могат и тези, които вземат решения...

- Политиците?

- Лидерите в съвременния свят. Това не са лидерите от времето на националните държави. Не е човекът с ясното съзнание, че от неговото решение зависи съдбата на милиони. Сега той ще прегази другите, за да се снима най-отпред, или ще стисне на другия мускулите - за да му се радват.

Това са комици, не са лидери, които да управляват... Парите управляват, а най-отпред са сложени някакви лица за публичност, за шоу, политическо шоу.

Светът вече ни е задължил да живеем заедно

Истинското управление иска съчетаване на интелект, научна база, определен тип политическа решимост и най-вече безкористност. Но съвременната политика стана много користно занимание.

- Не изглежда ли вече съвременният тероризъм като война, с която трябва да свикнем, която е налице и ще продължава дълго?

- Това че ние отговаряме по детински начин - "Вие направихте терористичен акт, ама ние ще ви ударим още по-силно", показва абсолютно безсилие на лидерите да разберат явлението.

Израел 70 години живее с терористични актове всеки ден. Ходят на работа, знаят какво е, оглеждат се, бдителни са. Това не означава, че там при тях не се случва...

Така стана и в мюсюлманския свят. Откакто ние взехме да им помагаме, да им налагаме нашия модел на живот, там милион и половина си загубиха живота. Не 30 души в една дискотека, а милион и половина. И постоянно вървят бежанци сами или на групи, мрат, загиват. Никой не го прави това от добър живот. И ние сме в основата на тази работа...

Когато вземат да ни приказват как службите ще се затегнат, как няма да се плашим, как ще се вземат сурови мерки, косата ми се изправя. Защото това може да ни докара дотам, че да не сме способни да живеем съвместно в един свят, който вече ни е задължил да сме заедно.

- Като казвате "ние", имате предвид Европа, нали?

- Засега се водим към западното общество, за него говоря. Ако преди 30 години ви бях казал "Ние" друго щяхте да си помислите тогава. Това е нашето "ние", то е малко разтегливо...

- Колкото пъти бъде извършен шокиращ терористичен акт в Европа, веднага се чуват гласове може ли да стане това у нас, имат ли службите някакви данни и т.н. Само че се случва българи да бъдат засегнати от терористи по света. И в момента има ранен в Лондон.

- Има, да. Ние сме на много места, по статистика има 22 милиона с български произход по света.

- ...така че не допира само до територията ни.

- Вижте, светът вече не е такъв, че да може само в една държава всичко да е наред. Тръмп каза преди седмица около оттеглянето на САЩ от споразумението за климата: нека на американците им е добре, другите да си гледат работата. Обаче това е разговор от началото на XX век, от времето на двете световни войни.

Това са истории от стари времена и когато ги слушам тия неща ме е страх за човечеството.

Сега няма как само една страна да е добре. Двете кули в Ню Йорк бяха сринати, не защото някой иска американците да са зле, а защото са част вече от едно световно пространство. И в това пространство истинският императив е да търсим форми на равновесието.

Много сме млади хората - докато узреем, докато проумеем какво става, то се усложнява още повече. А сегашният свят е истинско предизвикателство пред ръководителите. Иска се много интелигентност, предпазливост...

- И за нашите се отнася.

- Ние, българите, малко по традиция не обичаме да влизаме в суматохата, както пишеше Радичков. Ние се ослушваме и това някак ни прави мъдреци без да сме философи. Много хора казват, че сме конюнктурни, че сме без гръбнак и т.н. Но аз бих казал пък, че сме тука.

Много такива "гръбначни" ги няма, а ние сме си тука. Какво да правим като историята не ни е дала достатъчно време да живеем в собствена държава и тя да ни пази. Все някой друг взема решения и ние сме си казвали "Да правят, каквото искат", спасяваме се някак...

В глобалния свят такова поведение не е лошо, българите се вписват на много места с лекота. И самата България е предпазлива, ако изключим тая глупава намеса в Ирак. Не би трябвало да правим такива изпълнения друг път.

ИДИЛ очевидно влиза в нечии сметки

Трябва да бягаме от такива места, те не са наша работа. Какво правим ние в мюсюлманския свят, че и акъл да даваме?

- Споменахте удара по двете кули от 11 септември 2001 г., нещо, което действително беше преломно събитие...

- Да. Америка влезе в света

- Бихте ли посочил други тежки инциденти или събития, които да бележат някакво ново равнище в терористичната заплаха?

- Мисля че в самото начало беше активността на Ал Кайда, а тя беше предизвикана от първите агресивни действия в Близкия Изток. След това вече се отпуши лавината. И се оказа се, че далеч не е само Осама, далеч не са само Ал Кайда.

Ето даже се появи на картата това изобретение ИДИЛ, което пък очевидно влиза в някакви сметки. Защото никой не иска да го унищожава, пък не искат и да седнат да говорят с него.

Има и такива странни изпълнения като дипломатическото развитие около Катар.

Мисля, че промените в пейзажа идват, когато се промени ръководството в Белия дом. Сега Тръмп размърда нещата и ги размърда по един доста непредвидим начин. Виждам, че се ръководи от два принципа, които не са солидни основания да правиш политика.

- Кои принципи?

- Единият е бизнес принципът - той се опитва да наложи в политиката, макар че редът от една система, внесен в друга, е хаос. Но той така го разбира.

И другият му принцип е - гледа сутрин рейтингите и, ако някъде е позакъсал, натиска там педала, не го интересува какво е говорил преди това. Но ние сякаш имаме опит с подобни политици...

Светът е малко на течение с такъв тип ръководители.

- Вие споменахте Катар, който също обвиняват, че спонсорира тероризма. Ясно е, че това е част от друга полемика, а и самото определение кои са терористи също не е проста работа.

- Ами няма такова. Защото ако въведете универсално определение, някои от основните играчи ще попаднат вътре. И затова всеки казва: "много е сложно, няма определение". Това е номерът, когато искаш да не те притиснат.

А за Катар световните анализатори от по-тежък калибър, и те казват "мъгла". Не може да се каже какво точно става. Вярно е, че стана след като мина обиколката на Тръмп в региона... Но какво точно стана?

Катар не е случайно място. Но нека да видим накъде вървят нещата и да видим кой печели.

- - -
* Проф. д-р Димитър Йончев е специалист по проблемите на разузнаването, сигурността и насилието. Преподава в Нов български университет. Бил е депутат в Седмото Велико народно събрание и в 36-то ОНС, председател и зам.-председател на Комисията по национална сигурност.


Последно в По света


Година след референдума ”Великобритания е в хаос”

Изминалата след референдума за Брекзит година "показа, че британците така и не могат да се разберат какво искат и не знаят как да го получат".