Ще има ли независим Кюрдистан?

Един голям по численост народ, борещ се за независимост над сто години, все още няма своя държава. Това са кюрдите. Има ли шанс това да стане скоро?

13:30 | 22 юли 2017 120 584 Shutterstock

Кюрдите са народ с индоевропейски произход, с хилядолетна история. В момента са най-голямата по численост националност на света без собствена държава.

Такава им е била обещана в Севърския мирен договор от 1920 година, но установяването на Турската република върху руините на Османската империя от Мустафа Кемал през 1923 година превръща отново в нереализиран блян независимата кюрдска държава.

Без собствена държава, кюрдите твърде често страдат от насилствените действия на враждебни към тях по една или друга причина правителства и съседни народи.

Такива са геноцидните действия и изселванията на Турция, през деветдесетте - насилствените депортации на Саддам Хюсеин в Ирак. Според различни сведения, по негово време са избити между 100 и 200 хиляди кюрди, като срещу тях включително са употребявани и химически оръжия, отдавна забранени от международните конвенции.

В последно време кюрдите страдат и от терора на "Ислямска държава" (ИД).

Кюрдите са предимно мюсюлмани - малко над половината са сунити, а останалите - шиити и алевити (алауити). Има религиозни малцинства в самата общност, като християни и последователи на стари религии, каквито са Язидите (езидите).

Общият брой на кюрдите е между 30 и 40 милиона, като по данни на ЦРУ, около 15 милиона живеят в Турция. Следващи по брой на кюрдите, живеещи там, са Ирак, Сирия, Иран. Кюрди има и в някои бивши съветски републики, Афганистан а малки, но консолидирани и пазещи своята култура кюрдски малцинства има по цял свят.

Всъщност, кюрдите вече имат своя държава - една в Ирак, с президент Барзани, която е в добри отношение с Турция.

Млада кюрдска автономия има и в Сирия, но Ердоганова Турция я обявява за терористичен разсадник и само твърдата американска подкрепа, според мнозина наблюдатели, спира Ердоган от широкомащабна намеса в сирийските кюрдски територии.

Много анализатори са на мнение, че САЩ просто използва за конюнктурните си интереси кюрдите като "пушечно месо", тъй като те са доказали се бойци срещу ислямистите и след това за пореден път няма да изпълнят обещанието за независим Кюрдистан.

От една страна, вече значителна част от кюрдските етнически територии извън Турция са опитали вкуса на свободата и на практика, международно (все още) непризната или не, кюрдската държава е факт. Практически такива териториални формирования са три - кюрдите на Барзани в Ирак, Рохава или кюрдската територия в Североизточна Сирия плюс по-малкият северозападен кантон Африн.

Там, принудени от обстоятелствата, кюрдите признават частично режима в Дамаск и нерядко в новините се появяват снимки на лека руска и сирийска бронетехника, с недвусмислени намеци към Ердоган, с когото, въпреки новия "достлук", руснаците вероятно винаги имат едно наум.

Руските дипломати се разграничават от действия на подкрепа в една или друга посока към кюрдите, чиито основен ментор е САЩ, особено след поемането на властта от Тръмп, който под влияние на зет си или някои други кръгове (Израел винаги, открито или не, подкрепя кюрдската кауза, вкл. с оръжие и обучение на бойци) усърдно демонстрира подкрепа за кюрдската кауза.

Докъде ще стигне в действията си Вашингтон, предстои да узнаем в близко бъдеще, но на световния хегемон му предстои много труден избор: между съюзник номер едно в НАТО и романтичните кюрдски борци за свобода.

Турция може да е основен, но не е единствен проблем, пречка пред независима, а още повече обединена кюрдска държава. Такава едва ли биха подкрепили в дългосрочен план както Иран, така и Ирак и Сирия. Последните две са принудени от обстоятелствата да се съгласят на някаква автономия, но докъде ще се простира тя на кои части от територията на съответните държави предстои да узнаем в близките месеци и години.

Все пак, има известна аналогия с националните освободителни борби на нашия народ от края на по-миналия век и кюрдските такива. Ние също имаме две държави с различен статут, а половината население е продължавало да живее под гнет на чужди сили.

Как е завършила българската сага знаем, сега предстои да видим и кюрдите как ще разиграят картите, които съдбата или хода на историята им връчи в ръцете.

Играещите срещу каузата им са много и са силни, но както споменахме, веднъж вече усетили вкуса на свободата и бидейки вече обучени и калени воини, едва ли ще изпуснат шанса, ако не за постигане на максимални цели, то поне достатъчно голяма част от тях.

Трябва да отдадем дължимото и на бойките и еманципирани кюрдски жени, които в големи количества се бият в армията редом до мъжете - уникален за региона факт, ако изключим армията на еврейската държава.

На тяхна страна, освен волята и придобитият опит и решителността, има още няколко коза: Биейки се смело и успешно срещу главорезите на ИД, в момента те контролират доста повече от етническите си територии в Сирия и Ирак и това е една много добра основа за бъдещи преговори или, ако предпочитате, пазарлъци.

ИЗБРАНО