"Ще ви върна към 2008 г., когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка."

Така Пламен Орешарски отговори на въпрос на "Стандарт", кой е най-добрият изход от кризата с КТБ и какви ще са последиците за държавата?

Разбира се, КТБ е далеч по-скромна банка и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система. Мисля обаче, че цената на затварянето й ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството, коментира премиерът.

Общественият дебат обаче умело бе насочен към по-големите депозитори и длъжници на банката. Това няма отношение към вариантите за спасяване или затваряне на банката. Виновните, които и да са те, трябва да бъдат санкционирани, независимо дали банката получава или не подкрепа.
Продължавам да мисля, че схемата за затваряне на банката е най-скъпа от всички останали варианти, каза Орешарски.

В петък финансовият министър Петър Чобанов заяви на Държавния резервен фонд на Султаната Оман, че ще се даде възможност на акционерите да спасят банката. Фондът е втори по големина акционер в КТБ. Два дни по-рано правителството предложи увеличение на държавния дълг с над 3.4 млрд. лв. (в рамките на предложена актуализация на държавния бюджет), като 2,7 млрд. лева от тях са за стабилизиране на ситуацията с КТБ.

По плана на БНБ днес, 21 юли, КТБ трябваше да отвори врати. Преди седмица обаче, без изрично да посочва промяна в датата, националната банка припомни, че специалният надзор в КТБ и дъщерната й банка "Креди Агрикол България" продължава 3 месеца, считано съответно от 20 юни и 22 юни.