Това показват резултатите от социологическо проучване в рамките на проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), съобщи главният секретар на организацията Милена Ангелова на пресконференция в Добрич, предаде БТА.

Неформалната икономика според работниците и служителите намалява от 48,6 на сто през 2010 г. на 41,3 на сто през 2012 г.
Строителството, туризмът и здравеопазването вече не са на челно място по "сиви практики", а електротехниката и електрониката, парфюмерията и козметиката и полиграфията, изненадващо установило изследването.
Настъпило е и преструктуриране в трудовоправните отношения, като работата без договор вече е заменена с работа по договор за сума, равна или малко над минималния осигурителен праг, и допълнително заплащане "на ръка".

По-рано днес стана ясно, че 49% от работещите българи заявяват, че биха се захванали с втора работа. Данните са от последното национално-представително проучване на „Галъп Интернешънъл”, проведено в началото на октомври.

Проучването на АИКБ отчита първите положителни резултати от мерките, които правителството предприе за премахване на сивия сектор, но част от тях все още слабо се познават, каза Ангелова.
От АИКБ смятат, че по-широка обществено-информационна кампания би създала по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики. Анкетираните работодатели посочват с най-висок практически ефект от предприетите мерки новите разпоредби в Закона за обществените поръчки с оглед на прекратяване на противоречивите и непрозрачни процедури, както и засилване на правомощията на Агенцията за обществени поръчки.

Нарушенията при обществените поръчки нарастват, отчетоха наскоро обаче от Института за правни анализи и изследвания. При 85% са открити нарушения и най-често те са свързани с манипулиране на самата поръчка.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова заяви, че почти няма тръжна процедура, която да не е обжалвана след провеждането й.

Според работодателите ефективни са и ежегодните кампании за деклариране и плащане на здравноосигурителните вноски и възможността за проверка на внесените осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер. Работниците и служителите смятат за най-ефикасни ограничаването на разплащанията в брой над 15 000 лева, както и съвместните проверки на Главната инспекция по труда и НАП в борбата срещу недекларираната заетост.