Само преди дни ръководителят на косовската делегация за преговори в Белград Авни Арифи заяви, че премиерът Рамуш Харадинай никога няма да участва в преговори за подялба на Косово.

„През последните години сърбите не са излезли с нито една добра идея за региона. Това се потвърждава от последните призиви за подялба на територии. Ако искат да разделят Сърбия, това си е техен въпрос. Косово обаче няма територия за подялба“, категоричен бе Арифи.

Коментарът му дойде, след като сръбският военен министър Александър Вулин заяви, че Сърбия не трябва да позволява "Велика Албания" да бъде създадена до границите й и да позволи на други да ги прекрояват.

По думите му проектът за експанзия на албанските националисти трябва да започне в Косово и Метохия.

"Сърбия трябва да търси споразумение за подялба с Косово, за да сложи край на спора, който пречи на Белград да се присъедини към ЕС", каза още Вулин.

Белград отказва да признае независимостта на бившата сръбска провинция Косово, в която живее предимно албанско население, но и 120 000 етнически сърби, въпреки че Брюксел оказва натиск двете страни да подобрят отношенията си като предварително условие за еврочленство.

Какво се случи преди 10 години

Декларацията за независимост от 17 февруари 2008 г. дойде след неуспеха на преговорите за приемане на Плана "Ахтисаари", прекратени през есента на 2007 г. Планът, изготвен от специалния представител и бивш финландски президент Марти Ахтисаари, предвиждаше за Косово вид независимост, върху която се упражнява надзор, без изрично да се използва думата “независимост“.

Идеята беше Косово да получи самоуправление под ръководството на ЕС и да бъде задължено да съблюдава правата на малцинствата чрез приемане на конституция и представително управление. В същото време да получи собствени национални символи - флаг и герб.

Албанските преговарящи подкрепяха плана, ЕС и САЩ също бяха "за". Сърбия и Русия обаче категорично отхвърлиха предложението, с което възможността за постигане на напредък в рамките на ООН беше блокирана.

Така косоварите решиха да обявят едностранно създаването на Република Косово с едностранна декларация. На тържествено заседание на парламента в Прищина, в знаковия неделен ден, от 109 присъстващи депутати всички гласуваха "за". Отсъстваха само 11 народни представители от етническите малцинства, включително сърби.

В декларацията беше записано:

"Ние, демократично избраните представители на нашия народ, с настоящото обявяваме, че Косово е независима и суверенна държава. Тази декларация отразява волята на нашия народ и е в пълно съответствие с препоръките на специалния представител на ООН Марти Ахтисаари и неговото подробно предложение за уреждане статута на Косово. Обявяваме, че Косово е демократична, светска и многоетническа република, водена от принципите за недискриминация и равенство пред закона". 

Според плана "Ахтисаари" на Косово беше забранено да се присъединява към друга държава, предвиден беше ограничен военен капацитет, международно наблюдение и защита на малцинствените етнически общности.

Минути след приемането на историческия документ бившият партизански лидер на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хачим Тачи, който по това време вече беше премиер, а по-късно стана и президент, заяви:

"От днес Косово е гордо, независимо и свободно!".

Минути по-късно десетки хиляди екзалтирани жители на столицата Прищина излязоха по улиците с възторжени викове, а полицията обяви, че няма да допусне протестиращи сърби.

По искане на Русия обаче още същия ден следобед Съветът за сигурност на ООН се събра извънредно. Генералният секретар Бан Ки Мун, без да взема страна, призова всички, свързани с конфликта „да се въздържат от всякакви действия и изявления, които могат да застрашат мира, да предизвикат насилие или да изложат на опасност сигурността в Косово или в региона“.

На другия ден Националното събрание на Република Сърбия обяви декларацията за независимост на Косово за недействителна. Това стана, след като Конституционният съд определи акта като незаконен с мотива, че не е съобразен с Конституцията на страната и няколко международни документа.

Сръбският министър-председател Воислав Кощуница заяви:

"Днес политиката на силата смята, че е възтържествувала чрез създаването на една измислена държава. Докато съществува сръбският народ, Косово ще бъде Сърбия".

Той обвини САЩ, че са „готови да нарушат международния ред заради собствените си военни интереси“.

Съветът на династията Караджорджевич – кралското семейство, управлявало някога Сърбия и Югославия, също отхвърли независимостта:

„Европа е изгубила своя морал, опозорила е историята си и показва, че носи в себе си зародиша на собственото си падение. Това е удар срещу идеята за демокрация, удар срещу общоприетите правила на международното право, част от проекта на Мусолини и Хитлер най-накрая се осъществи на сръбска територия.“

Независимостта на Косово обаче беше призната от България и още 41 държави, 20 от които са членки на ЕС, както и от Тайван и Севернокипърската турска република (независимостта и на двете не е общопризната - б.р).

Около 20 държави, сред които Китай, Индия и Гърция, се обявиха за продължаване на преговорите и постигане на споразумение.

Русия, Таджикистан, Беларус и други държави обаче определиха едностранната декларация за независимост за нарушение на принципите на международното право и на последната приета от ООН резолюция за статута на Косово, дефинираща го като област с широка автономия в рамките на Сърбия.

Част от мерките, които сръбските власти взеха тогава бяха да привикат сръбските посланици за консултации в знак на протест срещу държавите, признали Косово и да издадат заповеди за задържане на косовските лидери за държавна измяна.

Протестиращи нападат посолства

Междувременно започнаха ожесточени протести. Още на 17 февруари около 2000 сърби се събраха пред американското посолство в Белград и някои от тях започнаха да хвърлят камъни и бомбички по сградата. Жандармерията ги изтласка, но демонстрантите счупиха и прозорците на дипломатическата мисия на Словения – държавата, която председателстваше ЕС от януари до юни 2008 г.

И в столицата, и в Нови Сад протестиращи нанасяха щети на ресторанти на "Макдоналдс".

При сблъсъци бяха ранени 54 полицаи и 34 граждани.

Сръбските власти осъдиха агресията, но на 21 февруари вече 500 000 сърби излязоха на протест в Белград. Отделни групи отново нападнаха американското, както и английското, турското и хърватското посолство. Едната от тях нахлу в дипломатическата мисия на САЩ, подпали я и опита да изхвърля мебели през прозорците. Сградата вече беше опразнена, само служителите по сигурността не бяха евакуирани. Сред тях нямаше пострадали, но беше намерено тялото на демонстрант. Общо 30 души, половината от тях полицаи, пък бяха откарани в болница.

Американският представител в ООН Залмай Халилзад заяви, че е "възмутен“ и иска Съветът за сигурност на ООН да направи незабавно изявление, „изразяващо възмущение,  осъждащо нападението и напомнящо на сръбското правителство за ангажимента му да охранява дипломатическите сгради“.

Последва единодушна декларация:

„Членовете на Съвета за сигурност осъждат най-строго нападенията над посолствата в Белград, които са нанесли щети на посолствата и са застрашили дипломатическия персонал“.

Съдът в Хага призна независимо Косово

След като Косово обяви независимост, Сърбия оспори легитимността на самообявилата се държава пред Международния съд на ООН в Хага. Той обаче не се съгласи с това. На 22 юли  2010 г. съдът призна независимостта на Косово, приемайки, че едностранната декларация не нарушава международните закони. Въпреки че решението на съда не е задължително, то даде още увереност на Косово.

Още преди да стане ясно решението на съда, външният министър на най-новата европейска държава Скендер Хюсени заяви:

"Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия обяви, че никога няма да признае Косово.

Междувременно НАТО постепенно изтегли войниците си от КFOR, сред които имаше и 11 българи. На метри от тяхната база се намира емблематичният площад "Newborn" (новороден) - символ на независимостта. Самата дума, изписана с огромни букви, е покрита с флаговете на държавите, които първи признаха независимостта на Косово. Българското е едно от тях.