БОРКОР: Ниски глоби създават корупция

stat
08:02  |  10 август 2017 / Редактор Виктор Стефанов / обновено преди 3 минути

В редица закони размерът на глобите и имуществените санкции е неоправдано нисък и не съответства на обществената опасност на деянията.
Изводът е на анализатори от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), известен като БОРКОР.

Малка глоба за пиян пилот

В доклада като пример се посочва авиационно произшествие, което застрашава сериозно живота и здравето на гражданите, но глобата не е адекватна на последиците - от 500 лв. до 2 000 лв. за „лице, което наруши реда и правилата за сигурност на авиационен оператор по време на полет"; „минимален размер на глоба от 3 000 лв. за лице, което управлява въздухоплавателното средство след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество".

По данни на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" за 2015 г. и 2016 г. са съставени само 3 акта за установяване на административно нарушение и са издадени само 2 наказателни постановления. Събраните суми за тези две години са в размер на едва 4 000 лв.

„Санкциите трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението и опасността на деянието. Давам пример с наказателното право, където има градация на престъпленията - най-висшата ценност е човешкият живот и неговото отнемане се наказва най-сурово. Подобно приоритизиране е необходимо и при налагането на административни наказания", обясни Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП.

Ниски глоби при риск за жп катастрофа

Неадекватни са санкциите при някои нарушения по Закона за железопътния транспорт - например глоба от 100 лв. до 400 лв. за „длъжностно лице, което експлоатира или допусне в експлоатация подвижен жп състав с неизправности по спирачните системи, ходовите части, устройството за бдителност и регистриращия скоростомер".

Ако машинист „допусне подминаване на затворен сигнал, закриване на дистанция, срязване на стрелка, удар върху стоящ подвижен жп състав или нагазване на "баластова призма", предвидената санкция е от 100 лв. до 500 лв. Разпоредбите са от 2002 г.

„Железопътните катастрофи и аварии са произшествия с изключително сериозни последици, свързани с отнемане на човешки живот, огромни материални щети и финансови загуби. Спомнете си жестокия инцидент във влака София-Кардам през 2008 г. или трагедията в Хитрино през декември миналата година", коментира Елеонора Николова.

Според нея ниските глоби водят до невъзможност да се осъществи превантивната, предупредителна и наказваща функция на административното наказание.

Ниски глоби при допускане на опасни лица

Влизането и излизането от територията на Република България на лица, застрашаващи националната сигурност, също е деяние с висока степен на обществена опасност. Но и в този случай законодателят е установил необичайно нисък размер на наказанията - глоба от 500 лв. до 1 000 лв. за „длъжностно лице, което не изпълни свое задължение по ЗДАНС".

Мминимален е размерът на имуществената санкция от 3 000 лв. и за въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено към ДАНС данни за пътниците".

За преодоляването на тези слабости, ЦППКОП предлага да бъдат ревизирани административнонаказателните разпоредби на законите, като предвидените наказания бъдат установени в размери, които съответстват на обществената опасност на деянията.

На обратния полюс - непосилни санкции

Експертите на Центъра са констатирали и случаи на изключително високи размери на някои санкции. Дават примери с глоба в размер до левовата равностойност на 5 000 000 евро, или 9 779 150 лв. по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; имуществени санкции в размер от 50 000 лв. до 5 000 000 лв.; при повторно нарушение от 100 000 лв. до 10 000 000 лв. съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

„Голяма част от високите санкции са резултат от транспонирането на европейски правни норми. Когато имплементираме акт на общностното право обаче, е необходимо да то да е в съзвучие с българската реалност. Регулацията трябва да е поносима за гражданите и съобразена с икономическите условия в страната", обясни Елеонора Николова.

Според нея непосилните глоби в подобни размери не постигат възпиращ ефект, още повече, че често те биват и отменяни по съответния ред.

„За да бъдат преодолени множеството слабости при установяването на наказанията, ние предлагаме да се направи разграничение в санкциите, да се прецизират видовете нарушения по съответните закони и да се предвидят критерии за определяне размера на санкцията спрямо тежестта на нарушението", посочи Николова.

Ниската събираемост на глобите

Анализаторите на ЦППКОП са установили, че ниската събираемост на сумите по влезли в сила наказателни постановления е в пряка връзка с липсата на законоустановени облекчения при заплащането на глобите. Това е слабост, според експертите.

Центърът препоръчва да се допълни нормативната уредба с подходящи варианти на облекчения за наказваното лице (например процентно намаление на размера на глобата), ако плати глобата си незабавно или своевременно.

„Имаме добър пример в Закона за движение по пътищата, съгласно който „при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в 14-дневния срок по ал. 8, се дължи 70 на сто от нейния размер. В резултат от това значително се е увеличила събираемостта на глобите, наложени от органите на пътната полиция (за 2007 г. с близо 86%). В Закона за митниците и Закона за държавните такси също има подобни възможности", уточни Николова.

Поради това Центърът препоръчва да се въведат облекчения при заплащането на сумите по наказателни постановления в повече нормативни актове с цел стимулиране на доброволното плащане.

В доклада на ЦППКОП са посочени редица проблеми при контролната и санкционна дейност на администрацията:

  • предвиждане на различни административни наказания за едни и същи административни нарушения;
  • множество контролни органи с различни контролни правомощия в една и съща област на обществения живот;
  • липса на разпоредби, санкциониращи извършените в условия на „повторност" и „системност" административни нарушения;
  • липса на изрична регламентация на бюджета, в който постъпват сумите от събираните глоби и имуществени санкции;
  • концентрация на властнически правомощия в един орган;
  • неефективен контрол; слаб административен капацитет и др.

За да стигнат до изводите си и предложените мерки за отстраняване на слабостите експертите са анализирали 152 закона, представителна извадка от общо 213 закона, които регламентират контролни правомощия на администрацията и предвиждат санкции за извършени нарушения, както и 85 наредби, регулиращи контролни и санкционни правомощия на 11 общини.

Докладът на Центъра e изпратен до министър-председателя Бойко Борисов, до председателя на Националния съвет по антикорупционни политики, заместник министър-председател и министър на външните работи Екатерина Захариева, заместник министър-председателя Томислав Дончев и до министъра на правосъдието Цецка Цечева.


Последно в Политика


“Форбс”: Защо санкциите срещу Русия не проработиха?

По улиците на Москва няма и следа като резултат от наложените ограничения. Защо санкциите срещу Русия не проработиха?