Според разследващите причина за нея са станали некачествени ремонтни работи, които влошили якостта на конструкцията и плавателният съд не издържал на бурята, в която попада.

Дир.бг припомня събитията около най-големия морски инцидент в новата ни история и проточилото се с години разследване.

Във фаталния петък, 13-и, моторният кораб, натоварен с близо 12 тона въглища, плава под знамето на Камбоджа от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция. Спрян е на 7-8 км преди Босфора от служба "Управление на трафика", защото трябва да изчака в открито море - заради лошото време проливът е затворен. Все още е необяснимо защо турската служба държи "Хера" в открито море, докато пропуска 11 други кораба от сутринта до обяд.

Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала. При тези условия "Хера" издържа няколко часа, но накрая се преобръща и потъва буквално за минути, без дори капитанът да успее да подаде сигнал SOS.

На 800 м се намира българският кораб - "Вежен". Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че "Хера" се преобръща и вижда кърмата му, издигната над повърхността. След минута, точно в 12,50 ч, "Хера" вече не се забелязва над водата. Капитанът на "Вежен" вижда млад, леко облечен човек на спасителен плот, но бурята, силният вятър и снеговалеж не позволяват да му се помогне и той внезапно изчезва.

Според официалната версия при корабокрушението моряците са се намирали в столовото помещение на кораба, където са обядвали. Оттам възможностите за спасяване са били ограничени, особено за краткото време, в което "Хера" се озовава на дъното - на 74 метра дълбочина.

13 от моряците, които загиват, са варненци, в това число капитанът Атанас Атанасов, останалите четирима са от Добрич, Шумен, Габрово и Горна Оряховица. Водолазите така и не откриват телата им. Повечето от тях обаче никога няма да бъдат погребани. 40 дни след трагедията турски водолази извадиха едва 5 трупа, три от които на българи - на главния механик Петър Жеков Колев, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков. Намерени бяха телата и на втория механик Олександр Серафимович и на третия механик Олексий Левченко.

Завинаги в неизвестност остават капитанът, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Последните двама са най-младите жертви - едва на 23 г.

Делото беше образувано буквално три дни след потъването на кораба. Но години наред буксуваше. Неяснотите са толкова, че на 19 февруари 2010 г. разследването дори беше спряно, тъй като не бяха събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя. Оказа се, че турските власти отказват повторен оглед.

Това породи версии, които до момента се определят като спекулации. Едната беше, че „Хера“ е пренасял не само въглища, а и някакъв специален товар. Според видени от роднини на моряци снимки от френски сателит, минути след крушението край кораба били засечени две турски и една руска подводница, които вероятно са го ескортирали именно заради това. Според други пък сблъсък с едната турска подводница пратил нашия кораб на дъното.

Историята стигна дори до Европейския парламент, където френските депутатки Моника Франсони и Елен Флотр лансираха още по-стряскаща хипотеза - че петимата открити моряци са били убити на брега и после върнати на кораба.

Разследването у нас беше възобновено чак на 9 май 2013 г., по настояване на служебния премиер Марин Райков. Тогава той заяви:

„При моето последно посещение във Варна, имах възможността да се срещна с един покрусен баща, загубил своя син, който продължава да очаква отговори, които не идват. Аз обещах, че ще направя всичко възможно българската държава да съдейства за намиране на тези отговори. В началото на 2010 г. имах настойчиви разговори с нашите турски партньори, настоявайки за повторна проверка и да създадем условия за намиране на отговори. С г-н Цацаров обменихме виждания по тази тема”.

Самият главен прокурор пък коментира:

„Последният контакт с турските власти е през 2010 г. Тогава на среща заявяват, че няма да допуснат кораб на българските военноморски сили да направят оглед на потъването, както и турска техника да извърши този оглед".

Така, чак 13 години и половина след трагедията - на 23 ноември 2017 г., Софийска градска прокуратура (СГП) привлече като обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци. Те бяха обвинени за това, че в периода 23.07. 2002 г. - 13.02.2004 г. са допуснали да се повреди и потъне корабът "Хера“.

В този период Балчев е генерален директор и ръководител „Експлоатация“ на фирма „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД. Това дружество, съгласно стандартен договор за мениджмънт на кораб Шипман 98 от 01.02.2002 г., е менажирало “Хера“, собственост на „MAESTRA SHIPPING S.A.“, плаващ под юрисдикцията на правителството на Кралство Камбоджа. Белчев е бил и пълномощник на собственика на фирма „MAESTRA SHIPPING S.A.“, уточниха тогава от прокуратурата.

През същия период Минчев изпълнява длъжността “Технически директор“, ръководител „Материално техническо снабдяване“, ръководител на бреговата структура на търговско дружество „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД и ръководител „Морски операции“.

Според обвинението двамата в съучастие допуснали да се повреди "Хера“, като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности. На 02.09.2002 г. те приели без забележки и последващи рекламации ремонта на кораба с акт за край на ремонта. Същевременно била извършена замяната на листове ламарина от палубната обшивка и дънния настил с ламарини с дебелини, по-малки от редуцираните остатъчни дебелини спрямо новите построечни такива.

В края на месец август 2003 г., след извършването на класификационен преглед, възложили и допуснали извършването на преустройство на кораба чрез свалянето на 16 товарни стрели с прилежащото им оборудване, като не уведомили упълномощената от Камбоджанския корабен регистър класификационна организация - Български корабен регистър (БКР) и в нарушение на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974г. /SOLAS/ и Протокола към нея от 1988г., ратифицирани от България и Кралство Камбоджа.

До 13.02.2004 г. Балчев и Минчев не снабдили капитана на кораба с актуална „Информация за устойчивостта на кораба за капитана“ в нарушение на Правило 22, глава 1-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море“ от 1974 г. и протокола към нея от 1988 г.

Най-общо, причините за потъването на кораба, според заключението на  множество експертизи, включително и в Института по хидродинамика и аеродинамика към БАН (ИХА), са следните:

"В резултат на описаните ремонтни работи и конструктивни промени е било влошено якостното състояние на конструкцията на кораба и така бурята, на която той е бил подложен, е причинила деформация повече от допустимата в корпуса (в района на първия хамбар). От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото закритие на хамбара, при което в него е навлязла голяма маса морска вода. Водата и въглищата, с които е бил натоварен „Хера“ са образували течна смес. При бурята и въздействието от нея, на което е бил подложен плавателния съд, движението на тази смес в товарната част на кораба е довело до загуба на устойчивост, накланяне на носовата част във водата и последвало потъване на „Хера“.

Балчев и Минчев са на свобода с най-леката мярка за неотклонение - „Подписка“, но им беше наложена забрана да напускат пределите на страната.