Това съобщиха от КС. Съдът беше сезиран от БСП и ДПС, след като президентът Георги Първанов наложи вето на закона, но то не мина през парламента.

В мотивите на магистратите е записано, че "негативната общественополитическа и ценностна оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да се смесва с въпроса за конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество. Подобни негативни оценки за миналото не могат да бъдат основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г.", предаде БТА.

Според КС принадлежността към ДС не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност - за забрана за заемане на определена длъжност. "С оспорените лустрационни текстове по недопустим начин се въвежда колективна отговорност, без да се преценява конкретната дейност на отделните лица. Независимо от факта че в общественото съзнание се е установило отрицателно отношение към органите на ДС и нейните сътрудници, конституционно недопустимо е законодателно да се създава презумция за колективна укоримост, без установяване на дейността на всяко отделно лице", пише още в решението.

Магистратите са отменили и текста, според който министърът определя външната политика на страната. Мотивът е, че тя се определя от цялото правителство и президента и тези правомощия на държавния глава и кабинета са записани в конституцията.

Трима от съдиите обаче са подписали с особено мнение - това са Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Според тях атакуваните текстове от закона не са дискриминационни, тъй като не предвиждат ограничения на права, въз основа на някой конституционен текст.

Съдът оставя без уважение искането за обявяване на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба за противоконституционен.

Миналата година Комисията по досиетата обяви данни, от които стана ясно, че
близо половината от действащите посланици и консули са били сътрудници на бившите тайни служби. Кабинетът веднага заяви намерение те да бъдат върнати в страната, въпреки че по закон посланиците - в случая общо 35, трябва да бъдат отзовани от държавния глава. Първанов категорично обяви, че има забележки само към един от въпросните диломати и отказа да подпише укази за освобождаването, определяйки промените като лустрационни.
Въпреки това, част от посланиците бяха върнати в София с формулировката  за безсрочни командировки в София, а външният министър Николай Младенов обяви, че до края на годината това трябва да се случи с всички.

Решението на КС ме кара да съжалявам, че този важен орган застана на пътя към изчистването на образа на България, коментира в специално изявление външният министър Николай Младенов, разпространено от МВнР. По думите му "има сили, за които запазването на тъмните зависимости от миналото е по-важно от модернизирането на българската дипломация и шансовете за развитие на едно ново поколение дипломати".

Политическата воля на Народното събрание, на правителството и на избрания нов президент, както и моята, остава непроменена - България няма да бъде представлявана пред света повече от хора с принадлежност към репресивния апарат на комунистическия режим, заявява още Младенов.
Според него решението на съда по никакъв начин не променя правото и възможностите на правителството и президента да решават кои посланици да представляват държавата. "Оттук нататък аз няма да предложа да бъде изпратен за посланик човек с принадлежност към бившите ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия", категоричен е министърът.

Новоизбраният президент Росен Плевнелиев вече обяви, че първият указ, който ще издаде, е за отзоваването на въпросните дипломати и днес след решението на съда потвърди това си намерение.

Неотдавна стана ясно, че четирима посланици с досиета съдят министерството заради принудителното им връщане в София.