Решението е взето с 8 на 4 гласа, като на особено мнение са докладчикът по делото Георги Ангелов и колегите му Таня Райковска, Кети Маркова и Румен Ненков, съобщи "Правен свят".
57 депутати от БСП и ДПС атакуваха през ноември м.г. два текста от Закона за лечебните заведения - единият дава право на Здравната каса да избира с кои болници да сключва договори, а другият е за издаването на разрешителни за нови болници. Според тях текстовете противоречат на принципите на правовата държава за закрилата на инвестициите и правото на здравно осигуряване и държавния контрол върху всички лечебни заведения.
Конституционният съд обаче не прие аргументите на двете партии. Първо в решението се казва, че Законът за лечебните заведения урежда обществените отношения по осъществяването на здравната политика, свързани по-специално с изграждането и функционирането на лечебните заведения като изпълнители на медицински дейности. Или иначе казано – не със здравно осигуряване.
"Няма конституционна разпоредба, която изрично да възлага единствено на законодателя да уреди материята относно реда и условията за финансиране на лечебните заведения, като част от националната здравната политика", посочват висшите магистрати.
Според КС възможността НЗОК да избира с кои болници да сключи договори в областите, в които броят на леглата надвишава потребностите, определени със здравната карта, не ограничава свободата на избор на пациентите и не води до неравно третиране на стопанските субекти, до нарушаване на конкурентното начало и до отпадане на достатъчен мотив за инвестиции.
"Обратното твърдение се основава на идеализирането на свободния пазар, на пренебрегването на социалните детерминанти на този избор и не отчита качеството на здравето като публично благо. То пренебрегва и спецификата на пазара на медицински дейности", пише още в решението на съда.
57 депутати от БСП и ДПС атакуваха през ноември м.г. два текста от Закона за лечебните заведения - единият дава право на Здравната каса да избира с кои болници да сключва договори, а другият е за издаването на разрешителни за нови болници. Според тях текстовете противоречат на принципите на правовата държава за закрилата на инвестициите и правото на здравно осигуряване и държавния контрол върху всички лечебни заведения.
Конституционният съд обаче не прие аргументите на двете партии. Първо в решението се казва, че Законът за лечебните заведения урежда обществените отношения по осъществяването на здравната политика, свързани по-специално с изграждането и функционирането на лечебните заведения като изпълнители на медицински дейности. Или иначе казано – не със здравно осигуряване.
"Няма конституционна разпоредба, която изрично да възлага единствено на законодателя да уреди материята относно реда и условията за финансиране на лечебните заведения, като част от националната здравната политика", посочват висшите магистрати.
Според КС възможността НЗОК да избира с кои болници да сключи договори в областите, в които броят на леглата надвишава потребностите, определени със здравната карта, не ограничава свободата на избор на пациентите и не води до неравно третиране на стопанските субекти, до нарушаване на конкурентното начало и до отпадане на достатъчен мотив за инвестиции.
"Обратното твърдение се основава на идеализирането на свободния пазар, на пренебрегването на социалните детерминанти на този избор и не отчита качеството на здравето като публично благо. То пренебрегва и спецификата на пазара на медицински дейности", пише още в решението на съда.
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}