В лагера в периода 1959-1962 година от непосилен труд, зверства и мъчения умират 155 души, определяни като политически врагове на комунистическия режим.

Поклонението се организира за 28-ма поредна година от Съюза на демократичните сили (СДС). Пред паметната плоча на кариерата ловчанският митрополит Гавриил отслужи заупокойна молитва.

Всяка година 78-годишният Кольо Вутов от луковитското село Торос се връща на това зловещо място.

“Нощес сънувам пак кошмари. Не може да се забрави. Тази рана, която виждате тук, не може да се заличи, тя ще напомня за вечни времена, че тук е имало жестокост, която нямам думи да опиша“, отбеляза Вутов, цитиран от БНР.

Паметта на жертвите от лагера почетоха и десетки граждани.

"Нашите деца не трябва да забравят, че е имало наченки на комунизъм и Слава Богу, че вече няма да се повтори това никога“, казаха някои от присъстващите на поклонението.

"Докато има демократи, докато има хора, които не искат с лека ръка да забравят тоталитарните години, ние ще идваме тук, за да се поклоним пред невинните жертви и да дадем своята присъда към палачите", изтъкна на поклонението лидерът на СДС Божидар Лукарски, цитиран от БТА.

В словото си той каза още, че поклонението е символ на почитта към спомена за жертвите на комунистическия терор.

Кметът на община Ловеч Корнелия Маринова заяви, че демократичните българи няма да позволят тази страница от историята да бъде заличена.

"Всеки път, когато идваме на това паметно място, ние доказваме, че въпреки, че се опитаха да скрият истината, въпреки забравата, въпреки жестокостите, ние ще оставим открита тази страница от нашата история. Няма как да бъдат заличени скъпите жертви, нашите братя и сестри прегазени от червеното колело на комунизма", допълни Маринова.

Лагерът „Слънчев бряг“ е създаден от ЦК на БКП през април 1959 г. след закриването на този в Белене. Първоначално в него са настанени криминални престъпници, но по-късно без съд и присъда там са заточени стотици политически противници на режима, земеделци и обикновени граждани.

На непосилен труд, зверства, мъчения и убийства са подложени над 1500 човека. 155 от тях умират, а телата им изчезват безследно.

Лагерът е закрит в края на март 1962 г. след като избягал затворник разказва за зверствата там.