Сумата, която държавата ни дължи на "Атомстройекспорт", е над 620 млн. евро, като за част от тях (лихвени плащания) страната ни обжалва решението на арбитражния съд заради допусната техническа грешка. В същото време всеки ден забавяне увеличава сумата заради лихвата.

324 хиляди лева на ден, т.е. на всеки три дни НЕК генерира разход на лихви в размер на 1 милион, обясни енергийният министър Теменужка Петкова.

"Атомстройекспорт" обяви по-рано, че министър Петкова е обещала, НЕК да плати 400 млн. евро до края на годината.

Както и при обсъждането на първо четене опозицията от БСП и част от РБ се възпротивиха на законопроекта.

„Няма число, нито сума в законопроекта за НЕК, а става дума за 1 млрд. 270 млн. лв. - в текста все едно фигурира празен чек, който може да се попълни с каквато сума искате - 50 млн., 3 млрд. или каквото и да е. Няма и срокове - направете една калкулация. Нека се каже какво е числото и какъв е срокът за изплащане на заема", заяви депутатът от "БСП лява България" Румен Гечев.

Според него идеята е да се изпълни заръката всички наши проекти с Русия да се провалят. Той препоръча да се види, как работят други страни с Русия - например Унгария или Германия.

Чекът е ясен и сумата е записана в арбитражното решение - главницата е ясна, лихвите са ясни, но тук се предлага да сложим една горна граница, за която се подразбира, че към края на 2016 г. ще изплатим средствата, за които става дума, отговори председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.

По думите и предстои нотификация, както и разговори във връзка с някои грешно изчислени суми от арбитража. Ако запишем едно число, ние бихме създали проблеми при воденето на разговорите, поясни Стоянова.

Казахте, че ще оспорваме лихвите, но ако успеем, числото ще бъде по-малко - какъв е проблемът след като има в арбитражното дело конкретно число, защо го няма в законопроекта, не се съгласи Румен Гечев.

Брюксел и всеки разумен човек ще иска да знае каква е сумата и срокът за нейното изплащане, повтори той. Но в този вид няма как да подкрепим законопроекта, отбеляза депутатът.

Според Менда Стоянова обаче това, което е записано в арбитражното решение е сумата към момента на неговото вземане, а лихвите са според срока на изплащането. Чекът не е празен, но е ясен.

ПФ вече заяви, че това дължимо плащане трябва да се направи, заяви депутатът Емил Димитров. В момента, ако ние платим, трябва да бъдем сигурни, че няма да бъдем поставени в зависимост, продължи той. Ще се окаже, че разполагаме с един скъпо струващ скраб. При липса на обвързващ текст за ангажимент, то България ще се окаже в пълна зависимост за следващите си стъпки от трета страна, в случая Русия, обясни народният представител.

Депутати от Реформаторския блок смятат, че плащането трябва да бъде направено след независима експертиза на оборудването.

Ние държим да прочетем арбитражното дело, ако трябва- в секретната секция на НС, преди утрешното гласуване в зала, предложи Петър Славов от РБ. Според него ние не трябва да бързаме да плащаме. Славов изрази съмнение, че поръчката е изпълнена на 100%.

Арбитражното решение не е съдебно решение и не подлежи на оповестяване. Освен това в него има търговска тайна, но не се съдържа класифицирана информация и затова всеки депутат на място може да се запознае с него, отговори Менда Стоянова.

През 2012 г. са правени 7 инспекции и работата е приета по отношение на първия реактор. За втория реактор - никой не е ходил да провери на какъв е етап е неговата завършеност, обясни Теменужка Петкова.

Според нея изискани са съответните сертификати от „Атомстройекспорт”, които са предоставени по арбитражното дело, но реално ние не сме ги проверили. В хода на самия арбитраж не е било възможно да се прави такъв преглед на оборудването.

Ние отправихме писмо след арбитражното дело към „Атомстройекспорт” да ни се предоставят сертификатите, за да ги проучим и да направим после проверка. Написахме и второ, но нямаме отговор. Получих уверения, че ще получим този отговор, за да можем да проверим степента на завършеност на оборудването. Инспекцията, която трябва да направим, предстои и едва след нея ние ще направим съответното плащане. Уверявам ви, че НЕК, БЕХ и правителството не са бездействали по тази тема, подчерта Петкова.

Ние не купуваме оборудване, а плащаме по арбитражно решение, поясни Менда Стоянова, за да премахне неяснотите при дебата.

Продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене" няма да е изгодна за България, обясни енергийният министър Теменужка Петкова.

След като бъде платено оборудването за двата реактора, ще се търси частен инвеститор, който да реализира проекта, потвърди Петкова.