Менда Стоянова обясни, че е възможен е и компромисен вариант - да има повишение, но минималната заплата да не бъде повече от 360-370 лв.

"Не виждам предложения за промяна и разчетите се правят на тази минимална работна заплата", каза още тя, цитирана от Дарик.

Много административни такси и възнаграждения зависят от размера на минималната работна заплата и се изчисляват спрямо нея. Един такъв пример е потребителската такса за посещение при личен лекар.

Според Стоянова обаче административното определяне на размера на минимална заплата е грешна политика и вмешателство на държавата в бизнеса. Държавата може да определя социални плащания, допълнителни бонуси, когато иска да стимулира една или друга политика, но не и по административен ред да определя размер на заплата, каза тя.

Междувременно от КНСБ настояват минималната заплата от началото на 2015 г. да е 400 лв. В декларация на изпълнителния комитет се изразява очакване "за нова политика по доходите". Според синдиката тази политика трябва да включва механизъм за ежегодно повишаване на минималната и на средната работна заплата, нова философия и на заплащане в бюджетните сектори и държавната администрация и мерки за повишаване на доходите за най-уязвимите - пенсионери, социално слаби, безработни и хора с увреждания.

В декларацията се изразява очакване за гарантиране на среден годишен растеж на средната заплата с 10 на сто до 2018 г. Дотогава пък минималната заплата трябва да достигне 50% от средната. Организацията настоява също и за договаряне на минималната работна заплата за страната, като се промени нормативната база за това, както и да се изработи механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ, който да се опира на социални и икономически критерии и показатели.

Според синдиката тези мерки ще дадат осезаем антидефлационен ефект и ще сложат началото на устойчив модел на икономически растеж, базиран на повишаване на доходите и заетостта.