След страната ни по този показател се нареждат Румъния (37.3%) и Гърция (35.7%).
България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34.2%), следвана от Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%).

От КНСБ отбелязват, че се запазва високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота.

Проблем остават ниските трудови възнаграждения, а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от "капана на бедността", анализират от КНСБ.

За нормален живот на четиричленно домакинство /двама възрастни и две деца/ в България са били необходими 2 235 лева през септември тази година.

С тези пари се осигурява покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка.

Средно на човек от четиричленно домакинство издръжката на живота е 558,82 лв.

През последното тримесечие издръжката на живота отчита леки колебания нагоре с 0.4 на сто, но все още на годишна база се наблюдава спад с 0.4 процента.

Около 78.5 процента от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живота.

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2016 г. показват, че 30.5 на сто от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2 млн. 200 хил. души.

Намалява броят на живеещи под абсолютния праг на бедността (с около 57 хиляди лица), но темпът е бавен затова техният дял се задържа на високи нива.

Домакинствата с общ доход на човек от 297 до 559 лв. са 48 процента (или около 3 млн. 462 хил. лица).

Домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живота (559 лв.) са 21.5 на сто или около 1,6 млн. души.

Според КНСБ данните дават основание да се твърди, че няма чувствителни промени в икономическо благосъстояние на населението.

Броят на живеещите в бедност намалява, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че делът на живеещи в риск от бедност и социално изключване се запазва на високи нива, констатират от КНСБ.

По-високи заплати

Синдикатът продължава да настоява за конкретни мерки за повишаване на доходите. Настоява се за приемане на механизъм за нарастване на минималната работна заплата, като най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора - от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60 на сто от средната работна заплата (в диапазон от 403 до 560-570 лв).

КНСБ иска още да бъде въведена диференцирана минимална работна заплата за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1.5 от МРЗ за страната (690 лв.).

От Конфедерацията искат от 2018 г. да се определят минимални заплати по категории персонал.