Как камерунец стана кмет в Германия

stat
10:32  |  16 юни 2017 | По света / Автор Гвендолин Хилзе, DW* /  
Чикоуа Ноубактеп е геолог по професия, но от 6 месеца е кмет Чикоуа Ноубактеп е геолог по професия, но от 6 месеца е кмет
Сн.: DW

Чикоуа Ноубактеп е родом от Камерун. А от шест месеца е кмет на едно село в община Гьотинген в Германия.
Жителите на селото много харесват кмета си. "Защото той наистина се интересува от проблемите на хората". Ето историята му:

Тучни ливади, ослепително жълти поля с рапица, зелени гори: гледката около Ритмарсхаузен е живописна. На пръв поглед малкото селце, намиращо се в близост до университетския град Гьотинген, изглежда като всички останили села в региона. Ритмарсхаузен обаче е всичко друго, но не и обикновено село. Тук управлява Чикоуа Ноубактеп. Той е избран за кмет на селото през септември 2016 година. "Трябваха ми два дни, за да осъзная какво се случи", казва той в разговор с ДВ.

На изборите Ноубактеп печели 35 процента от гласовете, което е два пъти повече от класиралия се на втора позиция. "Най-малко 111 души са гласували за мен. По това време изобщо не бях сигурен, дали познавам толкова хора в Ритмарсхаузен", казва Ноубактеп. Той е първият африканец, избиран някога за кмет в община Долна Саксония и един от първите в цяла Германия.

От геолог до политик

Всъщност Чикоуа Ноубактеп е геолог. През 1995 година започва да преподава в Дрезден, а през 2002 година се мести в университета в Гьотинген. Като външен лектор той учи студентите как се изграждат филтриращи водни системи с елементарни средства. Освен това участва в проекти за чиста питейна вода в Камерун и Танзания. Съпругата му Ниле работи като медицинска сестра в Гьотинген. Преди пет години тя изразява желение да се преместят на село. И така Ритмарсхаузен става новият дом на петчленното семейство. Съседите помогнали за бързата интеграция в местното общество. Децата им веднага се включили в местното спортно сдружение. "Хората тук са толкова сърдечни и винаги помагат както и където могат. Съвместното съжителство е прекрасно. Хората тук не живеят анонимно един до друг. В селото светът все още е наред", казва Ноубактеп.

През ноември безпартийният Чикоуа Ноубактеп встъпва в длъжност. "Никога не бях си и мечтал, че мога да бъда избран от хората и да бъда натоварен от тях със задачи", казва кметът. Днес административните задачи са в основата на неговата работа. Кметът се грижи за служебната поща и за селското гробище. За него е много важдо да съхрани съществуващите институции и сдружения. Трудолюбивият африканец иска да създаде и партньорства със села и градове в Камерун и Танзания.

И въпреки че вече е свикнал с германската бюрокрация, Чикоуа Ноубактеп обича нестандартните решения. Много от неговите колеги кметове имат твърди приемни часове. При него нещата стоят другояче: още след първото позвъняване не телефона той вече е на път.

Днес му предстои посещение при Катрин Шлик и нейната биоферма "Лота Карота". Всяка седмица тя доставя пресни биозеленчуци до над 700 клиенти. Нейната биоферма е сред най-големите работодатели в селото. Катрин Шлик иска да обсъди с кмета проблемите с обществения транспорт, защото досега автобусите пътуват само няколко пъти дневно до Гьотинген.

Тук всички се поздравяват

Когато минава по главната улица, новият кмет вдига ръка за поздрав на всеки минувач и шофьор. "Все още не познавам всички мои съграждани, но съм на път да ги опозная", казва Чикоуа Ноубактеп. Едно качество, което високо цени и Катрин Шлик. "Той е известен с това, че наистина се интересува от проблемите на хората. Иска наистина да разбере какво правим тук. Такова нещо не съм виждала досега при никой друг кмет", казва тя.

Изборът на Ноубактеб преди половин година предизвика сериозен медиен интерес. В Ритмарсхаузен постоянно пристигат журналисти. Катрин Шлик се чувства малко раздвоена.

"Да, от една страна е нещо особено, че камерунец е кмет на село като Ритмарсхаузен, но пък от друга страна: какво му е толкова особеното и забележителното", заключава тя с усмивка.

* Текстът е публикуван тук>>




Последно в По света


Маринов: 2017 г. ”нагоре по стълбата, която води надолу”

Без съмнение, годината бе трудна, тревожна и нервна. Истината е, че от крехките тенденции на икономически напредък се възползват малка част от българите.