След дълго и продължително боледуване пациентът се спомина ... И така може да започне разказът на британския икономически журналист за края на една система, господстваща в света вече повече от столетие. Авторът не се колебае да обяви, че капитализмът се намира на смъртния одър, а всички терапии за изцеление – от строгия курс на икономии на Волфганг Шойбле та до политиката на свръхевтините пари на Марио Драги - междувременно са се провалили. "Дългосрочната перспектива за капитализма е лоша", пише 56-годишният лондончанин, който дълги години е работил за БиБиСи и "Channel 4".
 

Наблюдавайки смъртника, Мейсън отчита сегашното му положение като твърде критично и привежда данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, според които прирастът в развитите страни ще остане слаб през идните 50 години, а неравенството в света ще се увеличи с 40%. Авторът на книгата очаква да се сбъднат най-песимистичните прогнози за капитализма - тази система вече няма да е в състояние да осигурява благосъстоянието дори на развитите страни; битките за преразпределение на благата и политическият екстремизъм ще се усилят, а автоматизацията ще унищожи милиони работни места. Всеки опит на сегашния елит, представящ се като социалнолиберален, да поддържа на изкуствено дишане живота на този обществен ред все някога ще прерасне в диктатура, убеден е Мейсън.
 

Има алтернатива?

Британският икономически журналист има идея как да бъде спасен светът: "Като начало трябва да спасим глобализацията, отстранявайки неолиберализма. А после трябва да спасим и света, преодолявайки капитализма - това ще ни спести всевъзможни неравенства и катаклизми”, пише той.
 

Според Мейсън, капитализмът се е превърнал в гробокопач на самия себе си: модерните информационни технологии, създадени от капитализма, ще изпълнят собствения му реквием, твърди авторът.
 

Новите движения като Open-Source, Open-Access или Open-Content, които революционизираха интернет, скоро ще направят съвсем излишно правото на собственост, гласи друга от прогнозите на Мейсън. Новите информационни технологии, според него, ще осигурят безплатен или почти безплатен достъп и до редица други неща от ежедневието – затова вече няма да е нужно да броим огромни суми, за да си купим нова къща или нов автомобил, след като в бъдеще ще можем да си ги „отпечатваме” с 3D-принтер.
 

"Най-същественото вътрешно противоречие на модерния капитализъм е противоречието между възможността да се произвеждат в изобилие и почти безплатно стоки за масово потребление и съществуващата система на монополи, банки и правителства, опитващи се да запазят контрола си над властта и информацията. Води се война между мрежата и йерархията", пише авторът. Тези исторически промени ще бъдат осъществени обаче не от работническата класа, както твърдяха левите през 20-тия век, а от "образования човек в мрежата (информационното общество) в ерата на компютрите". Плановата икономика и пазарите са на изживяване, настъпва ерата на интелигентните мрежови структури, твърди авторът.
 

Възможността да получаваме неизчерпаеми безплатни блага ще подкопае сегашната господстваща икономическа система и ще я замени с нова, по-прогресивна, убеден е Мейсън, самоопределящ се като "радикален социалдемократ". Той смята, че във все по-голяма степен хората ще се свързват помежду си в някакъв вид мрежи, за да си помагат. В този смисъл той говори за кооперативни форми за производство и размяна на услуги, които окончателно ще променят характера на световната икономика. В една система, в която полагането на наемен труд ще се окаже почти излишно, хората ще се препитават от един гарантиран за всички основен доход, уверява авторът.
 

Идеите на Мейсън излъчват голяма доза оптимизъм, но не звучат особено убедително. И най-вече заради това, че голяма част от твърденията му почиват на съмнителни предположения. Например това, че принципите на тъй наречената шеъринг-икономика ще заменят изцяло сегашното материално производство, казва един от експертите на Дойчландфунк - Гюнтер Кайндълсторфер. Не на последно място тезите на автора не звучат убедително, защото той допуска, че хората, които имат най-голяма полза от сегашния икономически ред в света, няма да се съпротивляват на тези революционни промени. А това би бил първият случай в човешката история, когато господстващата класа с благосклонна пасивност наблюдава как я обезглавяват, пише Кайндълсторфер.


Текстът е публикуван тук